Благочестива скръб

Вярвам, че ние можем да преценим истинското си духовно състояние с оглед на това, колко се безпокоим за най-незначителния ни грях пред нашия Господ.

Някои християни скърбят единствено поради това, което те считат за "големи грехове" – прелюбодейство, наркомания, пиянство, ругаене. Но истинският духовен човек знае, че никой грях не е малък в Божиите очи. И затова той скърби всеки път, когато клюкарства, когато говори мръсни шеги или е имал продължително време нечиста мисъл. Той знае, че тези неща идват от сърцето му, от центъра на неговото същество.

Вие може да не се подчинявате на Бога в подобни "малки неща", като изивинявате себе си и забравяте за тях. Но ако правите така, вие никога няма да израснете в Христос. Вашата праведност се измерва с нежеланието ви да приемете това, което наскърбява вашия благословен Спасител.

Неотдавна казах на жена си нещо, което никак не би харесало на Христос. Думите ми към нея бяха напълно незаслужени, и аз веднага бях изобличен. Знаех, че бях несправедлив към нея, и разбира се, я помолих за прошка. После я прегърнах и ѝ казах, че я обичам.

Но умът все още беше измъчван. Аз си мислих, "Как е възможно да съм способен на нещо, толкова неугодно за Исус? В края на краищата, никога не съм бил по-близо до Господа. Никога не съм се молил повече, отколкото през последната година. Сигурно съм абсолютен нечестивец, за да излезе такова несмислено нещо от сърцето ми."

В този момент, врагът започна да ми нашепва, "Тази малка неволна грешка не беше нещо важно. Тя бе толкова незначителна." Но Светият Дух веднага се надигна в сърцето ми, за да опровергае гласа на дявола. Той ме увери, "Дейвид, фактът, че скърбиш поради този грах доказва, че Аз работя в теб. Колкото повече тъжиш дори за най-малките престъпления срещу любовта Ми, толкова по-близо си до победата."

Бог изпрати Светия Си Дух във нас, за да води война срещу нашата плът и нейните желания и страсти. Така че, ако вие не сте обезпокоени, когато се проваляте, – ако сте способни да се отърсите от всеки грях без никакво чувство на вина, мъка или съжаление – тогава Светият Дух не е във вас за да воюва.

“Сега се радвам, не заради наскърбяването ви, а заради това, че наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже вие бяхте наскърбени по Бога” (2 Коринтяни 7:9)

Ако си осъден дори и от най-малкото прегрешение, значи си близо до победата. Той печели битката в сърцето ти като произвежда благочестива скръб, която води до покаяние.