Евангелие по Лука, глава 7-а

ВЪЗКРЕСЕН

„И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори.“ Лука 7:15

Възкресението е едно от чудеса, които не се случват толкова често или поне не толкова често колкото ни се иска.  За повечето от тези, които ще прочетат следващите редове ще бъде вярно, че въобще не са ставали свидетели на такова чудо. Това е причината, че когато се стигне до обяснение на чудото възкресение, то да се отрича като възможно. И това е самата истината! Възкресението не е естествено и не е възможно, както е и не възможно всяко друго Божие чудо. Когато се случи, то си е чудото, непланирано, непредвидимо, неочаквано и извън нашият контрол. Точно както възкресението в Найн.  Исус спира естественият ход на нещата и обръща посоката на събитията.

Това е то чудото!

Съвсем основателно е да си помислите: „И този ли се извъди специалист по възкресенията?“. И право е да мислите така – не съм, а и никой не е! Но бях свидетел на следната случка. В зората на демокрацията, при едно от първите събирания на църквата ни в 3-та зала на НДК , по време на богослужението, влезе с пълната си униформа, капитан от полицията. Година преди това полицията си беше Народната Милиция. Беше плашещо влизането на полицай на богослужение, особено за хората от църквата ни, която няколко години преди това, си беше нелегална и гонена. Та влезе този капитан и аз като разпоредител го посрещнах. Той се представи по обичайният ред с “Капитан Ценев“ и попита „Това ли е Божията църква?“. След утвърдителното ми кимване той продължи: „Мене Господ ме праща…“.
Уау! Бях изумен!

Историята беше следната, заминал в почивните дни до родният град Кюстендил и след продължителен пиянски запой с приятели, капитана колабирал, викнали линейка, закарали го в болницата, но човека умял, установили смъртта му, написали му смъртният акт, уведомили близките му, и го сложили в хладилната камера на моргата. Случаят е бил по време на продължителни национални празници и се наложило трупът да преседи 3 дена в камерата. За пълна изненада и голяма уплаха на служителите в моргата, третият ден капитана отворил очи и разказал, че Исус Христос го е върнал към живот, и му е заръчал да намери Божията църква.

Дали ще повярвате на свидетелството му или не, това си е ваш проблем. Аз го чух от устата му, след това той го повтори пред повече от 2000 души в залата, защото пастор Павел Игнатов го накара да да го разкаже пред всички. А след това, преживяното при възкресението, стана основното му свидетелство. Много скоро Капитан Ценев беше кръстен във вода, а Господ го кръсти със Святия Си Дух! Присъедини се към църквата и остана в нея до края на живота си. Продължи и да работи полицията. Отговаряше за охраната на музеите в София и се издигна до чин майор. Организира библейска група от полицаи в работата си и не престана да идва на църква, да се моли, и да свидетелства за възкресението си.
Накрая, след десетина години, премина при Господа – и неговият и нашият!

Но кое бе най-голямото чудо в неговият живот – възкресението или промененият му живот – ще прецените вие!