Епизод на вярата – старецът пратеник

Докато бях на работа при мен дойде един старец от селото, държеше се като човек с мисия.

„Дойдох да ти кажа, че имаш шанс да се измъкнеш от това място и да се завърнеш в Пловдив. Виж! Подписваш една декларация, че се отказваш от твоя Бог и страданието на семейството ти, заедно с тебе ще престане". 

Обърнах се към него: „Дядо, това няма да се случи никога. Знай – никога!"

Той си отиде да докладва на тези, които го бяха пратили.

След няколко дена камбаната биеше за починал човек. Беше същият дядо. Работата, която ми предлагаха, беше несвойствена за мен. Една голяма грешка или нанасяне щети на имущество водеше законно към съд. А това беше целта: незаконното да бъде облечено в закон.

Бях принуден да копая, да кося, да водя счетоводство, да работя на машини без подготовка, да бъда касиер, да нося пари, минавайки пеша от едно село до друго през гориста местност. Една неправилна крачка и затворът чакаше. Подозирах това, но приемах всяко предизвикателство с вяра. Вярата побеждава всичко.

Един ден започваше жътва на слънчоглед с комбайни. Ηе бях се качвал на комбайн в живота си досега. Комбайнерът ме качи при себе си, ожъна няколко реда, показа ми как и слезе. „Оправяй се сам". Аз включих машината за завой, за да я насоча към следващите редове слънчоглед в нивата. Ηе съобразих терена и в завоя това голямо туловище в задната си част пропадна; гумите попаднаха в пропаст.

Машината потегли в нея. Включването на първа скорост, подаването на ръчна и крачна газ станаха мигновено и викът от устата ми: „Исусе, помогни ми". Машината се затресе, тръгна нагоре и излезе на равнината, насочвайки се към редовете на нивата. Комбайнерите гледаха към мен виновно.