Наука, вяра и Бог

Професор: Ти си християнин, така ли е, синко?

Студент: Да, сър.

 

Професор: Това ще рече, че вярваш в Господ?

Студент: Точно така, сър.

 

Професор: Е, Господ добър ли е?

Студент: Разбира се.

 

Професор: А всемогъщ ли е Господ?

Студент: Да.

 

Професор: Брат ми почина от рак, въпреки че се молеше на Бог да го изцели. Повечето от нас ще се опитат да помогнат на някой, който е болен, нали? Но Господ не го направи. Как тогава Бог е добър?

Студентът не отговаря.

 

Професор: Не можеш да отговориш, нали? Нека започнем отново, приятелю. Господ добър ли е?

Студент: Да.

 

Професор: А Сатаната добър ли е?

Студент: Не.

 

Професор: А откъде произлиза Сатаната?

Студент: От… Богa.

 

Професор: Точно така. Кажи ми, синко, има ли зло на този свят?

Студент: Да.

 

Професор: Злото е навсякъде, нали така? А Бог е създател на всичко. Правилно, нали?

Студент: Да.

 

Професор: Е, кой е създал злото?

Студентът не отговаря.

 

Професор: Съществуват ли болести? Неморалност? Омраза? Грозота? Всички тези ужасни неща, не са ли част от нашия Свят?

Студент: Да, сър.

 

Професор: Е, кой ги е създал?

Студентът не отговаря.

 

Професор: Науката познава пет сетива, с които човек възприема заобикалящия го свят. Кажи синко, ти виждал ли си Бог?

Студент: Не, сър.

 

Професор: А, кажи ни, чувал ли си Го?

Студент: Не, сър.

 

Професор: Някога вкусвал ли си Бог, помирисвал ли си Го? Имал ли си някакво сензорно възприятие за Господ?

Студент: Не, сър, опасявам се, че не съм имал такова.

 

Професор: И все пак, ти вярваш в Него?

Студент: Да.

 

Професор: Според eмпиричния, доказателен и демонстративен протокол, науката казва, че твоят Бог не съществува. Какво имаш ти срещу това, синко?

Студент: Нищо. Просто моята вяра…

 

Професор: Да, вярата… Но ние говорим за проблем на науката.

Студент: Професоре, съществува ли топлина?

 

Професор: Да.

 

Студент: А съществува ли студ?

Професор: Да.

 

Студент: Не, сър. Не съществува.

В този момент аулата затихва.

 

Студент: Сър, може да съществува топлина. Може да имаме дадено количество топлинна енергия, или повече топлинна енергия, или малко топлинна енергия, или никаква топлинна енергия. Това е топлината. Но не съществува нищо подобно на студ. Може да измерим 458 градуса под нулата, което е просто отсъствие на топлина, но студът всъщност е дума, която използваме, за да изкажем липсата на топлина. Ние не можем да измерим студа. Топлината е енергия, студът не е. Студът не е обратното на топлината, сър, той е просто нейното отсъствие.

 

В залата цари съвършена тишина.

 

Студент: Какво ще кажете за тъмнината, сър? Има ли тъмнина?

Професор: Да. Какво би представлявала нощта, ако нямаше тъмнина?

 

Студент: Отново грешите, сър. Тъмнината е отсъствие на светлина. Може да имате слаба светлина, нормална светлина, ослепителна светлина. Но ако няма светлина, Вие не виждате нищо, и наричате това мрак. Нали така? Реално мрака е нищо. Ако беше нещо, то Вие щяхте да можете да направите тъмнината още по-тъмна, нали?

 

Професор: Какво се опитвате да кажете, младежо?

Студент: Опитвам се да кажа, сър, че Вашата философска предпоставка издиша.

 

Професор: Издиша? Можеш ли да обясниш как така „издиша“?

Студент: Сър, Вие се основавате върху предпоставката на двойствеността. Вие твърдите, че има живот и има смърт, че има добър Бог и лош Бог. Вие представяте Бог, като нещо ограничено и измеримо. Сър, науката не може да дефинира дори една мисъл. Ученият използва електричеството и магнетизмът, но нито е видял, нито разбира напълно кое да е от двете. Като представяте смъртта като противоположност на живота, Вие пренебрегвате факта, че смъртта не съществува като субстанция.Смъртта не е обратното на живота. Тя е просто липсата на живот. Сега, кажете ми, Професоре, Вие учите ли студентите си, че са еволюирали от маймуната?

 

Професор: Ако имате предвид естествената природна еволюция, да, разбира се, че го правя.

Студент: Вие някога наблюдавал ли сте еволюционен процес със собствените си очи?

 

Тук Професорът се усмихва и стиска ръката на студента, осъзнавайки накъде отива аргументацията му.

 

Студент: След като никой не е наблюдавал процеса на еволюцията в лабораторна среда, след като дори не може да се докаже, че това е неспирен процес, то тогава Вие, сър, ни учите просто на вашето лично мнение. Следователно Вие сте по-скоро проповедник, отколкото учен, нали така?

 

Цялата зала избухва във възторжени възгласи.

 

Студент: Има ли някой тук, който да е виждал мозъка на Професора?

 

Студентите почват да се смеят.

 

Студент:  Някой чувал ли е мозъка на Професора? Докосвал ли го е Помирисвал ли го е? Май няма подобен случай. Е, според емпиричния, доказателствен и демонстративен протокол, науката казва, че Вие нямате мозък, сър. При цялото ми уважение, как можем да се доверим на вашите лекции, сър?

Залата притихва. Професор се взира в студента с непроницаемо изражение.

Професор: Предполагам, че ще трябва просто да ми вярвате, синко.

 

Студент: Точно така, сър… Именно! Връзката между човека и Богa е Вярата. Това е всичко, което поддържа нашия Свят жив и в постоянно движение.

 

„Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа“.    

 

Алберт Айнщайн