Докато боли

Докато боли, Aт те изцелявам! –  готовата фраза изтича като полъх на вятър, докато се моля. Едва я хващам. Зная Кой дава мъдрост от нищото в завършена краткост. Не и аз.   Привечер е. Огненият залез наднича над компютъра ми. Връща ме към Теб. Стои изпратеното Ти в ума ми слово. Чака приемане и оживяване. Прегръщам, Господи, словата Ти. И всичко, което идва в потвърждение на тях.   Преминаващата  буря обрулва от мен застоялата болка. Политат в тъмното загнояли парченца кожа. Изтича замърсена кръв. Щипят в очите изплаканите сълзи. Оттеква  учестеното ехо на сърцето.Тупти  натъртеното място. Нещо е изстъргано от мен. И ново се е родило.   Докато боли, Ти изцеляваш! С мен Си на кръста, Исусе! Гледаш ме от Твоя кръст, Господи!    Докато те боли, Аз те изцелявам!  От всичко грозно, грешно, фалшиво и ненужно.  Но ще боли... Раждането винаги е с болка. За да Ме видиш и приемеш Моята болка на кръста.  Тя  те извика в живот. Извика те  изцелена и освободена.  Само се облегни на думите Ми в болката си!   Какво бих правила без Твоята агония на кръста?!  Без Твоята Любов и милост?! Докато боли, изцелявам.  Докато ти казвам болката си, Ти си ме изцелил!