Да се върнеш към живота

Избягали от живия живот. Понякога…

Хванати в капана на плазмата, пластмасата, полиестера, заместителя, фалшивата виртуална реалност. Понякога…

Животът ни наподобява найлонов плик, в който сме се пъхнали доброволно. Понякога…

Не чувстваме другия. Смятаме го много далеч. Дори не можем го настигна с поглед. Или не го виждаме, че е толкова близо до нас. Понякога…

Надвикваме другите гласове, за да чуем ехото на заблудата. Надбягваме глупаво с мислите си утрето още нощес. Държим безразсъдно и упорито вчерашния ден и в следващия. Блуждаем  в днешния. Търсим нещо и някого. Понякога…

Изкачваме планини илюзорни пясъци. Затъваме в блатото на страшните маски. Повличаме се  подир  рекламните  мехури на ласкателя – лъжец. Понякога…

Бягаме, гоним, крием се, преструваме се, падаме, отказваме се. Понякога…

Дотогава докато не преоткрием живия живот. В който бяхме родени. Но загърбихме, подмамени от фалшивото лесно и леко.

Дотогава докато не усетим копнежа по Него, Живия. Онзи, Който хилядолетия твори живи създания. Има цвете и то ухае. Има кал, земя, трева под нозете ти. И в нея вселена от живи буболечки. В ушите нахлува  птичата симфония от живите дървета. А ръцете загребват шепа морска вода и пият хладина. Очите гълтат лакомо зеленото и синьото на реката.

В дълбокото на океана те чака свят от живи корали, риби, бозайници. Бреговете кътат следите на земноводни и влечуги. Лесът отваря пазви за пеперуди, зверове и хвъркати. Дробовете вдишват жадно аромата на измита гора и небе. Те издишат благослов. А ние?!

До теб е човек. Жив човек, който Господ ти е подарил в този миг. Душите ви танцуват в симфония от истински миризми и звуци. Умовете раждат безмълвно дървета от думи. Сърцата  преливат реки любов в дъгата на кръвните клетки. Сетивата се къпят под водопада на  тържествуващия жив живот. Зовът на Твореца пулсира във всяка жива клетка. 

Духът се рее във високото на тази реалност. Измайсторена от Бога, откупена и съхранена за теб. Христовата любов в днешния ден! Духът Го търси трескаво. Онзи, Който може да прави живот. Който копнее да съживява. Който е живот. Издирва Го, за да се слее от благодарност. Защото без Животворящия няма живот. А ние?!

Душата ни ще докосне скъпоценността на отпуснатото време. И тогава ще помоли Духа за още малко  живеене! Живо, задъхано, туптящо, говорещо като горяща, но не изгаряща къпина живеене. Ще моли, вече знаейки словата "Аз Съм!"

И ще се върнем към Живота завинаги.