Заповед за теб

– Мамо, порасни! – думите са изречени след монолог от страна на майката, продължил цели шест минути. Момчето търпеливо е слушало и когато очите на родителката го фиксират и очакват някакво отношение, то я шокира.

Нима майките не порастват автоматически… раждайки и отглеждайки децата си? Нима майките не стават големи след дългите нощи на плач и поникване на млечните зъбки, на първите рани от прохождането? Нима? Не, за съжаление.

Нормално е децата да критикуват родителите си. „Моята дъщеря ме смята за лудичка, че не седя вкъщи и не гледам тъпи сериали, че не събирам съседките и да чоплим семки и да клюкарим отсъстващите“, доверява ми приятелка. Дъщеря ѝ се възмущава, че обикновено майка ѝ е облечена по-спретнато от нея и говори за изложби, мечтаейки за пътeшествие до Париж, докато боядисва косите си.

Майките са особени, странни, магически същества. Не всички, но повечето. Майките са непозната територия. Пълна загадка за синовете и дъщерите си. Рядка порода енергични, жилави творения от женски род.

Вдетиняване. Тази диагноза си постави собственоръчно потърпевшата. След молбата-заповед от сина си. Сигурно прекалено се вживява в неговите проблеми, твърде често мисли кое, как и защо му се случва, преброява всяка негова стъпка, а собствените си забравя. „Порасни, остави детето си да върви само и да изхвърчи“, прочита тя в дневника на баба си. „Я виж ти, и тя е имала същия проблем. Не съм изкуфяла от любов и дребнотемие.“

Майките. Всеотдайни и невъзможни на моменти. Закрилящи и с голи рамене под големия дъжд, криещи чадърите за наследниците си. Любовта им още расте, расте, расте… пробива облаците, хваща се за небето, преминава оттатък… Майките милеят, боли ги, не спят и сънуват с отворени очи спъванията на най-милите хора в света. Майките не порастват – те остават с вечно отворени сърца за съпреживяване и споделяне, с място за люлка и целувки.

Ти, мило момиче и момче, растеш. За нея, за майката, ти си нейното дете, а едно дете по всяко време разчита на помощта, дори да е виртуална. Достатъчно е да даде знак.

Мамо, порасни!

Ето защо порастването на майките понякога е непрекъсваем кръговрат. Завършекът е само по нейно желание. Детето е голямо, когато тя го отделя от себе си, а не щом синът/дъщерята решат.

Засега не съм готова да обърна гръб и да надничам през рамо.