ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 21

„Тогава Господ говори чрез слугите Си, пророците, казвайки: Понеже Юдовият цар, Манасия стори тези мерзости и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и чрез идолите си вкара в грях и Юда, затова така казва Господ, Израилевият Бог: Ето, Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши.“ 4Царе 21:10-12

„Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия и като го оковаха, вързаха го с вериги и го заведоха във Вавилон. А когато беше в бедствие, се помоли на Господа, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си. И когато Му се помоли, Бог му обърна внимание и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ – Той е Бог.“ 2 Лет.33:11-13

Манасия, синът на праведния цар Езекия, е царувал цели 55 години в Ерусалим – това е било едновременно забележително дълго и забележително зло управление. Дългата кариера и дълголетието не винаги са доказателство за благословение и одобрение от Бога – нали!

Манасия се е качил на престола на 12 години, което означава, че се е родил, след като Бог е удължил живота на баща му с 15 години. Езекия горещо се е молил и настоявал, и е настоявал Бог да му удължи живота, и в резултат на положителният отговор се е родил този глупав, своеволен и безотговорен принц, който твърде рано се е отдал на езически обреди, поклонения и грехове.

Този и други подобни случаи ми дават основание да си мисля, че когато Бог определя Своя план, както за човечество като цяло, така и за всяка отделната личност, дори когато това ни се вижда несправедливо, ограничаващо и твърде строго, Божественото провидение е предвидило най-доброто за нас решение. Езекия се е самозабравил, възгордял се е и не предал вярата си на новороденият си син.

Манасия не е могъл да види добрия пример на баща си, а когато невръстен се е възцарил лесно е попаднал в клопките на езичеството. След това е разбрал какво е да изгубиш Божествената защитата и свободата си. Осъзнал се е едва когато е бил отведен окован във Вавилон и тогава е започнал да призовава Господ. Било е късно, но по-добре късно от колкото твърде късно, когато вече няма да има връщане.

Манасия не е бил първият нито последният грешник, който се е осъзнал и се е върнал при Бог след тежък сезон на скръб. Тук е мястото да се обърна към всички, които след като са отстъпили от правдата, но съвестта им все още ги изобличава за грях…
Може би все още не е твърде късно!