Божията теглилка

Не мога да отида при него: твърде съм изтощена и натежала. Пускам си неговата музика и приклякам до солените му вълни. Удрят ме нежно по тялото и изстъргват натрупаната, още неизсъхнала кал на днешния ден. Пръски море се втурват към възпалените ми от компютъра очи. Хващат се в танц за ръце и смъкват юргана на умората и обидата. В главата ми нахлува шумът на септемврийския прибой.

"Погледни през  морето, отпуши уши, чуй шепота му днес! Вслушай се в нескончаемото му равномерно залитане. От любов към земята залита. И я прегръща и окъпва всеки 5 секунди. Да не мислиш, че му е много леко? Натежало е от транспортни грижи, човешка алчност и родилни болки в дълбините. Порят кожата му кораби и лайнери. Ходят безспирно по него, над него и под него. Обещало е да пази до време тайните на корабокрушения и древни цивилизации. Задъхва се от нефтени разливи и отровни отвари. Пренася водните бездни и целия безброй от риби, животни и растения. Прегръща и приютява силните източни ветрове. Удържа яростта на севера. Ражда  в южна жега и ледове. Приема наносите на реките и споделя с тях богатствата си. Раздава се, отдава се, изчерпва се, прелива и отлива до определената му граница.

Питай го, как е то, морето? Дали му е лесно да носи всичко това? И пак държи живота в заповядания му кръговрат." И бремето му е леко, защото се доверява на Създателя Си.Той знае колко може да носи. Знае и колко сол да му дозира, и колко земна шир да му отпусне, и с колко пясък да обримчи бреговете му, и колко камъни да постели, за да го пречистват. Знае как да го укроти. Кога да му даде свободата да изригне в бури и урагани от премълчавани  истини. Кога да поеме от товара му и кога да му досложи. Мярката на Божията теглилка никога не греши.

Плясък на любовна вълна. Отрезвявам в стаята и се отпускам под нежното погалване.

Знае Господ Бог колко може да носи всеки от нас във всеки миг. Знае и плаче с нас, когато някой ни товари с още, и още. Плаче и за знаещия и за незнаещия вечните Му закони. Защото за всеки е приготвил миг на докосване със Себе Си. Като любящ Баща протяга ръката Си и отмахва от тежестта върху гърба ни. Отмахва паяжината на суетата. Изтрива с вълна обидата на незаслужена грубост и студенина. Избърсва подигравката и проклятието на лошите думи. Изтрива с бял корал лепливата слуз на анонимния доносник. Заглушава звука на лицемерното шушукане. Събира в шепите Си злото на деня и незнанието на нашите обвинители.

В прободените Му рани са и болката, и молитвата, и неможенето ми, и хората, вървящи с мен и против мен. Слага ги пред погледа ми и духва безгрижно с морския бриз. Разстила пред очите ми синята  шир и сваля слънцето пред терасата ми. За да ми направи за сетен път подарък-усмивка. За да изравни теглилките на моето човешко носене. Завърта в ума ми хубави спомени. Хвърля въдица и улавя надеждата на утрешния ден. Успокоява морето в сърцето ми. За да стане тихо и мирно като пред изгрев. Измитият изгрев на утре. Изчерпана и облекчена ще легна. И ще потъна в непроменимия ритъм на изгрева и залеза. 

Макар и омърсено днес, слънцето ще изгрее окъпано утре. То се е доверило на Бога. И морето се е подчинило. И птичето, правещо последни кръгчета във въздушната шир, бърза да изпълни повеленията на Дизайнера си. 

Защо ти, човеко, се терзаеш?! Нали за теб създаде всичко това? За знаци в живота ти. Да ти говорят и насочват към Неговата почивка. Пускам отгромния кош от днешно празнословие, обиди и хапане. Не го искам този товар. Ще последвам слънцето и морето на моя Бог.  Ще се подчиня, сниша и измия. В молитва и разговор с Него.

"Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам  почивка. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене;защото съм кротък и       смирен на  сърце и ще намерите покой на душите си.Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко." 

                                                                                                                                                                                                Матей 11:28- 29