
Битие, глава 35
ПИЪРСИНГ, ТАТУСИ И ОБЕЦИ…
„Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него:
Махнете чуждите богове*, които са у вас, очистете се* и променете дрехите си*; 3а да станем и да отидем във Ветил*; там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми, и беше с мене в пътя, по който ходих. И те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, които бяха на ушите им*; и Яков ги скри* под дъба*, който бе при Сихем. И тръгнаха; и Бог докара страх върху околните градове, така че не преследваха Якововите синове.“ Бит.35:2-5
Търсейки защитено място за семейството си, Яков получава ясно указание от Бога: „Стани, иди във Ветил (т.е. в Божия дом) и живей там“ (ст. 1).
Като библейски ученици знаем, че не е необходимо да ходим някъде, за да влезем в Божието присъствие – Бог присъства навсякъде! Но също така знаем, че има места, в които ако останем, със сигурност няма да достигнем до Божието присъствие! За Бог не е било нужно Яков да се мести във Ветил за да го срещне, но за Яков е било нужно да се премести в „Божия дом“ – Ветил, за да срещне Бога!
Отиването на Яков във Ветил е изисквало подготовка – така както нашето явяване в Божия дом изисква определена подготовка, което пък е и причината мнозина да не стигат до Божия дом – църквата!
Яков е наредил на дома си и на всички, които го придружават, да изхвърлят идолите си, защото не могат да се явят пред Бога с идоли и да очакват изявеното Му присъствие! (Виж коментара към 31. глава.) Това с пълна мяра се отнася и за нас, щом сме решили да стигнем до Божието присъствие.
Той също им е наредил да се очистят! Ако трябва да приложим тази препоръка към нас днес, тя се отнася повече за духовната чистота, отколкото за физическата. Физическата чистота не е предпоставка за духовна, но физическата немарливост в най-честите случаи говори и за духовна нечистота!
Тръгналите към Ветил е трябвало да сменят и дрехите си. Разбира се, това ни говори за събличане на дрипите на греха и обличане с бялата дреха на праведността, която идва чрез вяра в Исус Христос. За нас обаче начинът на обличане също е важен. Ако не беше така, Бог нямаше да направи „кожени дрехи“ на Адам и Ева след грехопадението (Битие 3:21), а щеше да ги остави с препаските им от листа.
Интересно е, че първия път, когато Яков преживява Божието присъствие във Ветил, той не е бил специално подготвен за това. Но когато тръгва втория път, без някой да му е подсказвал, сам стига до определени заключения.
И тук не става въпрос за обреди или богослужебни одежди, защото сами по себе си нито обредите, нито облеклото могат да ни препоръчат пред Бога. Но ако веднъж реално сме имали среща с Бога, това непременно ще е променило отношението ни, поведението ни и дори стила ни на обличане!
След облеклото идва ред и на изхвърлянето на пиърсинги, татуировки и обеци! Крайно ли ви се вижда? Може би, но казват, че стигането до истинските крайности започва с поставянето на първия пиърсинг, татуировка или обеца – веднъж започнали, любителите им рядко спират само с едно. И още нещо: тези, както и много други подобни украшения, водят началото си като символи на езическо поклонение!
В тази история е интересен фактът, че идолите и обеците са скрити под едно дърво.
Кръстът Христов е единственото място, под което завинаги трябва и можем да оставим всички наши предишни символи на езическо поклонение. Само ако са там, те няма да ни влияят занапред и няма да бъдат свидетелство срещу нас!
„А далеч от мене да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз – за света.“ (Галатяни 6:14)
„Нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.“ (Римляни 6:6)