Бъди пример!

Във Великото поръчение Исус даде заповед „да отидем и да правим ученици от всичките народи“ (Матей 28:19 NLT). Но не можем да отведем някого по-далеч, отколкото сме стигнали самите ние.

Понякога хората, които са били християни от десет или двадесет години, все още са духовни бебета. Те не са се научили да се хранят духовно. Те не са станали толкова зрели, колкото трябва да бъдат.

Пишейки до вярващите в Колос, апостол Павел каза: „Така че ние казваме на другите за Христос, като предупреждаваме всички и учим всички с цялата мъдрост, която Бог ни е дал. Ние искаме да ги представим на Бога, съвършени във връзката им с Христос” (Колосяни 1:28 NLT).

Някои от нас не са толкова далеч по пътя, колкото би трябвало да бъдат като последователи на Исус. И все пак трябва да живеем благочестив живот до такава степен, че да можем да кажем, както направи Павел: „И вие трябва да ми подражавате, както аз подражавам на Христос“ (1 Коринтяни 11:1 NLT). С други думи, „Последвайте моя пример“.

Може би си мислите: „Никога не трябва да искаме от хората да следват нашия пример. Трябва да им кажем да следват Исус. Но това би било отказ.

Харесва ни или не, хората гледат на нас като на видими представители на Исус Христос. Те правят оценки за Бога според начина, по който живеем. Да, това предизвиква голямо напрежение. Но това също е част от идеята да си ученик.

Да бъдеш ученик означава да ходиш с Исус по такъв начин, че да можеш да кажеш: „Следвай примера ми“.

И така, какво ще стане, ако църквата е пълна с хора точно като вас? Ще бъде ли църква за изучаване на Библията? Ще бъде ли църква за поклонение? И ще бъде ли евангелизаторска църква? Ами ако всички в църквата ходят, говорят и се обличат като вас? Каква би била църквата?

Да, понякога ще допускаме грешки. Но това не ни извинява да не бъдем пример, който хората да следват.