25 януари / ЙОВ

прочит за деня:  Йов 7-8 глава ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ НА ЧОВЕК НЕ Е ЛИ ВОЮВАНЕ? Йов продължава защитата си… Изразява надежда, че изпитанията му са временни, че страданието му скоро ще има край… „Земният живот на човек не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? Като на слуга, който копнее…

25 януари / ЙОВ

25 януари / ЙОВ

прочит за деня:  Йов 7-8 глава

ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ НА ЧОВЕК НЕ Е ЛИ ВОЮВАНЕ?

Йов продължава защитата си… Изразява надежда, че изпитанията му са временни, че страданието му скоро ще има край… „Земният живот на човек не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? Като на слуга, който копнее за сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си…“ Слугата знае, че умората от усиления труд си струва, защото скоро ще получи своята заплата.

В следващите стихове обаче, Йов изведнъж прави рязък завой в аргументите си. От пътя на надеждата, той завива по пътя на съмнението водещ към пустощта на самосъжалението… Представям си го как, докато убеждава приятелите си в надеждата, която го крепи, изведнъж тялото му се сгърчва, болката го пронизва. Сякаш виждам недоумението му. Сякаш чувам силния сблъсък между думи и факти.

Йов е повален от болката и в агонията си се обръща към Господ с въпроса „Докога?“, последван от въпроса „Защо?“. Йов отново пожелава смъртта си „Защо още сега не заспя в пръстта?“ (стихове 19, 20 и 21).

Случвало ли се е да се почувствате нелепо, след като се отстоявали убежденията си на християнин, че Господ е велик, милостив и верен, например? Случвало ли се е да бъдете атакувани и повалени от Сатана, понякога още докато говорите? Случвало ли се е умът ви да потъва в тъмни мисли и печал, а в ума ви да се прокрадва желанието всичко най-сетне да свърши, ако е възможно сега?

Самосъжалението на Йов е прекъснато от шуахеца Билдад. Неиздържащ вида, болката, агонията и тежките думи на Йов той извикава: „Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър? (Йов 8:1-2).

Билдад, подобно на Елифаз, говори за Божията справедливост и за това, че Господ не наказва напразно. Проявява дързост да говори за най-голямата болка на Йов – за загубата на децата му.  Изрича на глас предполжението, че вероятно чадата му са съгрешили пред Господ и са получили последствията от безаконието си. Случаят с Йов обаче, е далеч извън границите на човешката логика.

Подобно на Елифаз, и Билдад изразява подозрение, че Йов е забравил за Господ и е започнал да строи живота си върху друга, различна основа. Че вероятно състоянието на Йов е резултат от грешните избори в живота му.

Чест прави на Билдад, че не оставя приятеля си просто с диагноза в калта. Той се опитва да го повдигне с думи на надежда – надеждата, че ако Йов се върне към Господ, Господ няма да го отхвърли и ще върне отново радостта в живота му. „Ето, Бог няма да отхвърли непорочния… все пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възгласи. Онези, които те мразят, ще се облекат със срам“.

Намирам Билдад (както и Елифаз) за достойни и верни приятели. Изводът, който правя за себе си, от перспективата на човек, който знае края на историята е:
Не съди и не търси човешката логика в Божийте действия! Просто бъди подкрепа…

Надя Кирякова