25 януари / ЙОВ

прочит за деня:  Йов 7-8 глава

ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ НА ЧОВЕК НЕ Е ЛИ ВОЮВАНЕ?

Йов продължава защитата
си… Изразява надежда, че изпитанията му са временни, че страданието му скоро
ще има край… „Земният живот на човек не
е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? Като на слуга, който
копнее за сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си…“ Слугата
знае, че умората от усиления труд си струва, защото скоро ще получи своята
заплата.

В следващите
стихове обаче, Йов изведнъж прави рязък завой в аргументите си. От пътя на
надеждата, той завива по пътя на съмнението водещ към пустощта на самосъжалението…
Представям си го как, докато убеждава приятелите си в надеждата, която го крепи,
изведнъж тялото му се сгърчва, болката го пронизва. Сякаш виждам недоумението му.
Сякаш чувам силния сблъсък между думи и факти.

Йов е повален от
болката и в агонията си се обръща към Господ с въпроса „Докога?“, последван от въпроса „Защо?“.
Йов отново пожелава смъртта си „Защо още
сега не заспя в пръстта?“ (стихове 19, 20 и 21).

Случвало ли се е да се
почувствате нелепо, след като се отстоявали убежденията си на християнин, че
Господ е велик, милостив и верен, например? Случвало ли се е да бъдете
атакувани и повалени от Сатана, понякога още докато говорите? Случвало ли се е
умът ви да потъва в тъмни мисли и печал, а в ума ви да се прокрадва желанието
всичко най-сетне да свърши, ако е възможно сега?

Самосъжалението
на Йов е прекъснато от шуахеца Билдад. Неиздържащ вида, болката, агонията и
тежките думи на Йов той извикава: „Докога
ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър? (Йов 8:1-2).

Билдад, подобно
на Елифаз, говори за Божията справедливост и за това, че Господ не наказва
напразно. Проявява дързост да говори за най-голямата болка на Йов – за загубата
на децата му.  Изрича на глас
предполжението, че вероятно чадата му са съгрешили пред Господ и са получили
последствията от безаконието си. Случаят с Йов обаче, е далеч извън границите
на човешката логика.

Подобно на
Елифаз, и Билдад изразява подозрение, че Йов е забравил за Господ и е започнал
да строи живота си върху друга, различна основа. Че вероятно състоянието на Йов
е резултат от грешните избори в живота му.

Чест прави на
Билдад, че не оставя приятеля си просто с диагноза в калта. Той се опитва да го
повдигне с думи на надежда – надеждата, че ако Йов се върне към Господ, Господ
няма да го отхвърли и ще върне отново радостта в живота му. „Ето, Бог няма да отхвърли непорочния… все
пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възгласи. Онези, които те
мразят, ще се облекат със срам“.

Намирам Билдад (както и Елифаз) за достойни и верни приятели. Изводът, който правя за себе си, от перспективата на човек, който знае края на историята е:
Не съди и не търси човешката логика в Божийте действия! Просто бъди подкрепа…

Надя Кирякова