КОЛКО СТРУВА ПЪРВОРОДСТВОТО ТИ?
или ЗА КАКВО СИ ГОТОВ ДА ГО ЗАМЕНИШ?
„Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял. И Исав каза на Яков: Дай ми да ям от това червено вариво, понеже съм изнемощял; (затова той се нарече още Едом).“ Бит.25:29, 30

Случката в Битие 25 глава, много често се разглежда като взетото с изнуда първородство, а  Яков като мошеник. Нека обаче да разгледаме тази история по-внимателно.

Яков си вари чорбица леща – сигурно точно такава, каквато някога мама я правеше – ухайна и вкусна! Исав се връща от лов, изгладнял и изнемощял, и когато вижда къкрещата на огъня чорба, невъздържано възкликва: „Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял“

На еврейски това е звучало още по-припряно и смешно. Исав е използвал дума с която се е описвало хвърлянето на помия за свинете. В гладът и охотата си, той е бил толкова припрян и толкова невъздържан, че е започнал да заеква и да повтаря, така че не можел да формулира думата за чорба от леща, за това я нарича „онова червено, червено нещо.“ Може би, преводът би бил по-добър така:
„Я бързо ми лисни една паница от това червеното, червеното нещо!“.

Яков отговаря спокойно, ясно и поставя условие, „Най-напред продай ми първородството си.“ След това, дори му повтаря условието: Преди да ти сипя леща “най-напред ми се закълни“.

Няма скрити условия, няма дребен шрифт, няма измамна стръв. Той е прям и честен с предложената оферта.

Исав би трябвало да откаже, дори да се обиди и да се разгневи на Яков, при това съвсем основателно. Как е възможно такова кощунство, някой да му иска да му отнеме всичките Аврамови и Исакови благословения и обещания, за него и за потомството му, само срещу паница леща?!!

Вместо да откаже тази оферта, Исав я приема с думите: „о, аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?“ Такова твърдение без съмнение е невярно. Със сигурност Исав въобще не е на умиране, но апетита и животинската му охота и страст диктува над волята му. Желанието му за „онова червеното, червеното вариво“ е по-голямо от желанието му за първородство!

Всеки път, когато позволяваме на нашата страст и поход да ни управлява, ние ставаме подражатели на Исав. Задавали ли сте си въпроса, колко често охотата ни за „това червеното, червеното вариво“ ни е диктувало при взимането на решения? При това съм сигурен, че предлаганата ни паница леща си е била направо мътна помия…

Исав приема предложението на Яков и Библията описва това с думите: „Така Исав презря първородството си.“ и още с „Внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;  да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;  понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си. “ Евр. 12: 15-17

 *               *               *

ДВЕТЕ ПРИРОДИ В ЧОВЕКА
Във всеки от нас живеят две природи плътска и духовна, но понякога плътската е толкова силна, а духовната толкова немощна, че последната въобще не се забелязва.

ПЛЪТСКАТА ПРИРОДА копнее за плътското. Тя е първична, животинска, страстна, необуздана, невъздържана, похотлива и не мислеща за последствията.
Плътската природа в нас е Исав в действие!

Ако нас живее Божият Дух и ни управлява, ние сме духовни и ДУХОВНАТА НИ ПРИРОДА взима превес. Духовният човек копнее за духовното (Рим. 8:9 )  „Духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.“ (1Кор.2:15)
Духовният не разпилява, а умножава наследството си и не продава, а пази първородството си!

Като последователи на Христос, ние трябва да приличаме на Яков, а не на Исав. Ако сме духовни, плътската ни, животинска природа не трябва да ни управлява! Апостол Павел ни напомня, че ние не трябва да бъдем управлявани от апетити, страсти и похот:  „Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,“ 1Кор.6:13.