БИТИЕ, глава 17:10,11

„Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мене и вас, и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да бъде обрязван. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.„ Бит.17:10,11

Двадесет и четири години след като Аврам е напуснал Харан, Бог отново му се е явил и му е казал: „Ходи пред Мене и бъди непорочен.“ т.е. „Живей със съзнанието за Моето постоянно присъствие в твоя живот и не позволявай грешките и греховете ти, да се превърнат в твои пороци.“

Аврам е бил на 99 години, но все още е имал нужда да му се напомня нещо, което е много важно и за нас. Независимо от колко години сме последователи на Христос или на каква почтена възраст сме, трябва да живеем със пълното съзнание, че винаги сме във фокуса на Божието внимание и не бива да позволяваме слабостите, и греховете ни да се превръщат в наши навици.

Нещо повече, трябва да имаме ясни знаци на нашето посвещение и завет с Бога, които да ни отличават от непосветените езичници.

За потомството на Аврам това е обрязването и апостол Павел много ясно заявява, че то трябва да е „знак и печат на правдата чрез вяра“. (Рим.4:11) За нас, които по вяра сме Аврамови потомци апостола пояснява: „нито е обрязване онова, което е външно, в плътта; но юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, по дух, а не по буква; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.“ (Рим.4:28, 29)

„Необрязаното“ сърце и дух носят старите плътски и езически навици и пороци, които не са били отстранени от сърцето и духа на този, който е повярвал в Христос, защото си е останал пленник на старите си грехове, светски живот и традиции.

Плътското обрязване на Авраамовото потомство и духовното „обрязване“ на християните днес са дело на лично решение и посвещение пред Святия Бог. Всеки който решил да утвърди завета си с Бог и да наследи обещанията Му, трябва да се „насили“, да издържи болката и неудобството от обрязването. За днешния християнин обрязването на сърцето и очистването живота от греховните навици и пороци също толкова болезнено и трудно, дори повече, но за сметка на това е спасително и славно, защото става видим и различим знак и печат на правдата.

Бог е обещал на Авраам и потомството му, че ако спазват Божията заповед на обрязване, Той ще им даде за вечно притежание Ханаанската земя и всички народи ще бъдат благословени чрез тях.

Духовното обрязване на плътския човек в нас е гаранция, че Божиите обещания и благословения на Новия Завет ще бъдат наше притежание.

Заслужава да се отбележи, че на Авраам е казано в 12 стих, „всяко мъжко дете във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да бъде обрязано„. Това е било задължение, което родителите трябва да приложат. За нас, новозаветните християни, важи същото родителско задължение, да доведем децата си до заветно посвещение с Бог, като ги възпитаваме, учим във вярата от най-ранна възраст, още от „осмия ден“.

Сега всред българското общество се шири дебата за религиозното възпитание и обучение в училищата на подрастващите, като изход от нарасналото насилие и зависимости от дрога, цигари, алкохол и сексуална разпуснатост. Яростната съпротива срещу религиозното обучение на една не малка група родители, показва колко атеистично е обществото ни. От друга страна е лаишко да бъде оставено на учителите задължението, да преподават на децата възпитание, вяра и култура, а родителите да нямат никакъв принос. Това няма да бъде ефективно и няма да доведе до положителна промяна.