БИТИЕ, глава 14:14-16

ТЪРСЯТ СЕ АВРААМОВИ ДОМОВЕ…

„Като чу Аврам, че роднината му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и преследва враговете до Дан. И като се разделиха през нощта, той и слугите му ги нападнаха, поразиха ги и ги преследваха… И върна целия имот, върна и роднината си Лот с имота му, както и жените и хората. Битие 14:14-16

Аврам никога не е спрял да се чувства отговорен за Лот. От деня, в който го взел със себе си при напускането на Харан, той му бил като баща. Покривал го, защитавал го от опасностите и е бдял над нуждите му с същата любов, с която се е грижил за собствения си дом.

Заедно са празнували успехите, заедно делели благословенията. Аврам не господарувал над него, не го е потискал и не се възползвал от младостта му. Напротив — Лот растял, замогвал и е процъфтявал защото сее намирал близо до този Божи мъж.

И когато с племенникът му се появили първите търкания вместо да влезе в конфликт, Аврам му дал пълна свобода.
А Лот? Лот е взел най-хубавото парче от тортата, обърнал е гръб на чичо си и е тръгнал към блясъка на Содом.

Домът на Аврам обаче е останал същият — отворен, топъл и гостоприемен.
Място, където всеки странник е намирал подслон и утеха. Неслучайно и до днес в нашата култура на такова щедро и благословено семейство се казва „Аврамов дом“*.

Най-удивителното е, че дори след като Лот е избрал Содом, сърцето на Аврам не се е втвърдило.

Аврам е разпитвал за племенника си всеки, който е идвал от долината на Содом.
Със сигурност му е изпращал поздрави и се е молил за него. В Библията няма и намек Лот някога да е отвърнал с благодарност, с вест или с почит към стария си чичо.
Ала променило ли се е от това отношението на Аврам?

Нито за миг...

Когато до Аврам е стигнала страшната вест, че Лот е в окови, той не си е казал:
„Падна му се! Нали сам си избра Содом, сега да си сърба попарата!“.
Не. Той вдигнал 318 мъже от своя дом, тръгнал е през нощта срещу четирима победоносни царе, рискувал е всичко и изтръгнал Лот от лапите на робството.

И днес житейската сцена е същата, но с една тъжна подробност:
„Авраамовите домове“ стават все по-голяма рядкост,
а „Лотовците“ са в изобилие...

Живеем в култура на себецентризма и личния интерес. Култура, която произвежда хора, привързани към теб само докато имат полза. Изчерпи ли се източникът, изчезва се и „приятелството“. Лотовците взимат благословението, избират Содом и забравят за онези, на чиито рамене са стъпили.

Забелязали ли сте това около себе си?

Но Библията ни предизвиква:
Дори когато светът произвежда консуматори, остани като Аврам!
Пази сърцето си от горчивина, дръж дома си отворен и бъди готов да спасяваш, дори когато вече спасените са забравили да кажат „благодаря“.

(Следва продължение…)

* Аврамов домнародно съчетание за изключително гостоприемна къща и семейство, където всеки е посрещнат с изобилие, топлина и любов.