Да укротим езика си

Повечето хора познават силата на езика си, но не всеки сам може да владее думите, които изрича. Често дори и да не искаме, ние можем да “заковем” някого с думите си. Имам предвид онези думи, които излизат от устата ни непремислено или са…

Да укротим езика си

Да укротим езика си

Да укротим езика си Повечето хора познават силата на езика си, но не всеки сам може да владее думите, които изрича. Често дори и да не искаме, ние можем да “заковем” някого с думите си. Имам предвид онези думи, които излизат от устата ни непремислено или са плод на моментна емоция.    Ако имаме будна съвест и не сме прекалено егоцентрични, е възможно след едно такова проявление, вътрешно сами да съжалим и да се гнетим от това, което сме извършили. Тогава, сами убеждаваме себе си, че следващият път не бихме постъпили по този начин, премисляме го и си даваме силни обещания. Но след известно време е възможно случаят да се повтори.    Трудна работа е укротяването на езика и не е за сам човек да го свърши. Духовна сила ни е нужна, за да успеем отвътре да проумеем и през устата си да потвърдим своята промяна. В тази връзка апостол Яков е категоричен: “но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова“  (Яков‬ ‭3:8).‬ ‭   Нашите думи са задвижвани от мисълта и емоциите ни, затова само с обещания за “святост” не бихме могли да се справим. Промяната в изразяването вербално и невербално идва отвътре навън, тоест нужно е мислите ни да се променят, емоциите да се преосмислят и тогава външното изражение на същността ни ще бъде много по-спокойно и балансирано. Злото, което живее в нас, ни провокира и често, докато защитаваме правдата, си ние лесно попадаме в капана му.    Псалмопевецът съветва: „Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене“ (Псалми‬ ‭34:13).‬ ‭   А мъдрецът споделя с нас една  добре изпитана максима: „Който въздържа устата си и езика си опазва душата си от смущения“ (Притчи‬ ‭21:23).‬ ‭‬‬   Да укротим езика си е възможно едва когато успеем да овладеем емоциите си. Те винаги са лош съветник, ако се следват първосигнално. От опит знам, че каквото и да се опитам да овладея/дресирам, е нужно първо,много добре да го познавам и тогава добре зная, как да подходя, за да се овладея и в реакциите си.    Подценяваме личното себеопознаване, защото някак сме си свикнали със себе си и защото това е … “много работа”. Когато срещнем някого, когото много сме харесали и имаме силното желание също да му се харесаме - тогава всячески се стремим да нагласим поведението си спрямо неговите очаквания. В подобни случаи никак не се затрудняваме в промените, които трябва да направим в себе си заради друг човек.    Дали ако сме познали Бога и искаме Той да ни хареса, бихме направили всичко, с което да привлечем вниманието Му върху себе си? Може би точно тогава ще се стараем най-много да покажем добрата си страна и да укротим себелюбието си.    Силата, чрез която успяваме в духовните си битки, идва Свише от Духа, Който е тук като наш Усъвършител. Когато Го търсим, ние даваме заявка. Когато Го опознаваме, ние вече сме се записали в “курса за промяна”. Когато имаме цел, мотив и най-вече вдъхновител, нашето старание извира отвътре, нашите успехи са много стабилни и дълговременни. Бог е верен!   Да укротиш езика си е като да “дресираш” себе си за скок през всеки нов горящ обръч, знаейки, че все пак нашият треньор го държи. Приготвената за нас награда е много голяма и при всеки нов скок и постижение, ние ставаме по-силни и устремени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.