Егоизмът на завистта

Имаме, искаме … и намираме. Усмихваме се полудоволно и пак искаме… Търсим нещо, което да засити неутолимия ни вътрешен свят и в това търсене, често, сами се изгубваме и попадаме в плен на различни човешки страсти. Те обикновено ни дърпат надолу и вместо търсеното удовлетворение, ни зареждат с тъга по непостигнатото.    Новите времена, в които живеем, са пълни с всякакви изобилия, които са липсвали дори на поколението преди нас. Защо ли тогава вилнее този непрекъснат дух на недоволство и усещането за недоимък? Чувството, че някой друг, някъде, може да е по-задоволен, се подхранва всяка една минута от всички страни, накъдето и да се обърнем. Виждаме примери за това в социалните медии, в които хабим доста време, ще го забележим у майката на улицата, която „поощрява“ детето си към някакъв вид егоизъм.    Духът на недоволство е в пряка връзка и дори се захранва от завистта, която владее човека. Усещането, че “имам по-малко”, автоматично отключва завистта. Тя като разяждаща киселина се излива в душата на човека, който е завладян от нея и започва своите пагубни действия. Мисълта, че “АЗ” съм център на собствената си вселена, е проява на чист егоизъм. Тя подклажда непрекъснато вътрешното изискване за ново задоволяване и засилва неудовлетворението у човека при всякакви обстоятелства.    Това е така, защото ние трудно осъзнаваме, че истинското задоволство се изпитва чрез духа, а не през тялото. Търсенето на удовлетворението навсякъде около нас в самото творение, е изгубена кауза, защото притежаването на всичкото в света, е невъзможно. И дори хипотетично да си помислим, че ето сега имаме “всичко”, веднага в същия момент, някъде възниква нещо ново, което ние не притежаваме.    Осъзнаването, че удовлетворението е възможно само по “вертикалата”, е нещо, което изисква осмислено търсене посредством духа на човека.   Един обстоен оглед върху нашите благословения, тези, които са лични и несравними с чуждите, ще ни даде усещането за определено задоволство. Обикновено раздразнението се появява, когато започнем сравнение с хората около себе си. Въпросът: “Защо другият има нещо, което ми липсва?”, е катализатор за нашия егоизъм. Воденето на подобни сметки, съсредоточаването в притежанията на другия и сравняването, водят до безмерното недоволство в живота.    Така търсеното от всички удовлетворение е само на една мисъл разстояние от всеки от нас: “Притежавам всичко необходимо за собствения си живот и ако нещо ново ми е нужно, Бог е верен да ми го снабди в точното време!”    Търсенето на цел, смисъл, идентичност, вътрешен мир и равновесие, са в пряка зависимост от пътя, който сме избрали да вървим. Насочването им по „вертикалната права“ ни освобождава от бесния стремеж за удовлетворяване на плътта. Веднъж усетили силата на Божия Дух върху собственото ни съзнание, усещаме освобождаването от егоизма си, както и осъзнаването на всички черни мисли и страсти, които ограбват живота ни и ни лишават от истинското удовлетворение.   Тогава е време да си припомним вечните истини на Божието Слово, които изпълват със смисъл всеки наш ден. Ако се ръководим от тях, удовлетворението ще бъде духовно и дълготрайно, а завистта няма да има власт над нас.   „Защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо“  (Яков‬ ‭3:16).‬ ‭   „И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение“  (‭‭1 Петрово‬ ‭2:1-2).‬ ‭   „А благочестието със задоволство е голяма печалба, защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо, а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно“  (1 Тимотей‬ ‭6:6-8).‬ ‭