1 КОРИНТЯНИ, глава 4
ПАРАДОКСА В ЖИВОТА НА СЛУЖИТЕЛЯ
„Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, та и ние заедно с вас да царуваме; защото, струва ми се, че Бог постави нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света, на ангели и на човеци: ние безумни заради Христа, а вие – разумни в Христа: ние – немощни, а вие – силни, вие – славни, а ние – опозорени. Ние до този час и гладуваме, жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работещи със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, търпим; като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, помия на всичко.“ 1 Кор.4:8-13
Забелязали ли сте, че всяка победа в духовния свят има цена?
Цена, която винаги се плаща от онези, които правят пробива.
Усилието на апостол Павел е било титанично. Навсякъде, където е стъпвал, чрез благовестието за Христос – Спасителя той е обръщал хора от езическия свят към живия Бог. Така е било и в Коринт – елини, търсещи мъдрост и юдеи, жадуващи за истината, са чули вестта за Помазаника от устата на апостола и са повярвали. Това е била революция в духа и в бита.
Пропаднали езичници и лицемерни фарисеи са променили не само възгледите си, но и целия смисъл на живота си. От идолопоклонници с разбити семейства, пагубни навици и безнадеждно съществуване те са се превърнали в хора с мир, посока и надежда. Животът им се е преобразил – станали са разумни, силни, утвърдени и дори славни.
Това се случва и днес.
Благовестители, проповедници и пастори продължават делото на апостола и споделят вярата в Христос с хора, които често са били езичници по природа и сломени по съдба.
И нека никой не се обижда от тези думи – истината е, че мнозина са дошли при Христос заради болка, провали, болести или житейски катастрофи. А дори и онези, които външно са изглеждали добре устроени, са били безнадеждни в търсенето на смисъл, мир и надежда за вечността.
Трагедия на такива хора е че имат всичко, а да водят празен, безсмислен и безнадежден живот.
Но ето – те са чули благовестието от някого, който е посветил живота си на това да носи Благата вест, променяща човешката съдба, разрушаваща грешните навици и прекъсваща пагубните традиции. И животът им се е преобразил. От безнадеждни и отхвърлени хора са станали уважавани, стабилни, уверени и благословени.
Не вярвате ли?
Огледайте се в църквата.
Посетете вярващите в ромските махали.
Вижте хората, които допреди години бяха без успех, без авторитет, без посока и често без дом и препитание, а днес са вярващи с достойнство, самоуважение, уважение, подреден живот, добри домове и дори добри обноски.
Това не е обикновена промяна, нито е някакво замогване. Това е истинска революция в бита, живота и поведението – същата промяна, която са преживели и повярвалите в Коринт чрез благовестието на апостол Павел.
Но тази промяна не е променила статута на онези, които са донесли благовестието. Нито апостол Павел е живял, нито мнозина от днешните служители, които носят промяна в живота на другите живеят, в лекота и удобство. И именно тук се открива парадоксът в живота на Божия служител.
Апостол Павел е бил „безумен заради Христа“. Вместо да урежда собствения си комфорт, положение и сигурност, той е станал „за показ на света, на ангели и на човеци“ – човек, постоянно рискуващ живота си; обвиняван, злословен, опозоряван, преследван и хулен. Работил до изнемога за прехраната си и едновременно с това се е грижил за духовния растеж, успеха и благополучието на другите.
И в тези думи няма упрек към никого.
Но истината е, че някои избраха съдбата на апостола, за да могат други да придобият чрез благовестието разум, стабилност, достойнство, сила, авторитет и – най-вече – сигурна надежда за този живот и за вечността.
Забелязали ли сте, че всяка истинска промяна – както в духовния, така и в земния свят – има цена? Цена, която се плаща от онези, които правят пробива.
