Бракът е споделена любов – интервю с Цецо и Жени Цоневи

Уважаеми читатели, имаме удоволствието да ви запознаем с Цветомир и Женя Ценови от ББЦ Кръстопът. Цецо е мениджър на хотел Мона Ливинг, а Жени е Мениджър Дигитален маркетинг в българска компания. Благословени са с три разкошни деца - Кристиан - на 15 години, София - на 10 г. и Аделина - на 5 години.   ЕВ: Скъпи Цецо и Жени, вие сте семейство повече от 10 години. Моля ви, разкажете ни как се избрахте един друг. Жени, бихте ли казали „ДА“ отново, ако Цецо Ви предложеше брак днес, след като сте го опознали добре? И обратното, дали Цецо щеше да отправи същото предложение?    Цецо: Всъщност, миналата година отпразнувахме 20 години, откакто си казахме „ДА“ един на друг. Но ето как започна нашата история: Запознахме се в Бургас през 2000 г., където прекарахме заедно 3 дни, в които се виждахме, разхождахме се в морската градина и си пеехме песни. По това време аз живеех в София, където бях студент по философия в СУ, а Жени беше още ученичка в Бургас. На една от нашите срещи Жени ми сподели, че вярва в Господ Исус Христос и в същия ден е взела водно кръщение. Това, което ме впечатли, беше Любовта, която тя изпитваше към Него. В същото време Жени ме покани на християнска конференция, на която за първи път присъствах на служба с хваление и много ми хареса. Бях докоснат в сърцето ми от Господ, който ми се откри чрез Любовта. През четирите години, в които бяхме приятели, основно се чувахме и си писахме, често в стих и рима :). Пътувахме разстоянието София – Бургас само да се видим и единственото ни желание беше да сме заедно, независимо къде и как. Любовта, която изпитвахме един към друг, беше силна и споделена и често усещахме как Бог ни дава специални знаци, че е с нас и ни обича. И, да, ако днес отново трябваше да избера с кого да изживея живота си, със сигурност бих избрал Жени.   Жени: Истината е, че за мен Цецо беше отговор на една искрена детска молитва. Молитва, в която помолих Бог да ми изпрати „приятел, човек, който да ме разбира“. Но понеже Бог дава много повече от това, което дори сме си представяли, Той ми изпрати не просто приятел, а любовта на живота ми, който не само да ме разбира, а да споделяме заедно този живот. И ако трябва отново да избирам, отново бих казала „да“, най-вече защото се доверявам на Бога и Неговия избор за семейството ни.   ЕВ: Какво прави връзката в брака непоклатима? Споделете с читателите вашите открития в приключението, наречено „брак“?    Цецо: Бог винаги е добър и милостив към нашия дом. Винаги ни е давал всяко нещо, от което се нуждаем на точното време, а дори понякога и много повече, отколкото сме мечтали. Ако Го нямаше в нашия живот, със сигурност нямаше да успеем да се справим с всички трудности и предизвикателства, както и да се съхраним като семейство. Ние сами по себе си сме слаби като хора. Понякога се поддаваме на емоции, които ако не успеем да овладеем, се изправяме пред спорове и неприятни моменти. Според мен поисканата на време „прошка“ и „извинение“ са двете неща, които ни помагат да продължим напред. Словото в Библията е пример за това, как да живеем и да се отнасяме един към друг и в най-трудните ни моменти, именно то ни е показвало дали постъпваме правилно или не. Затова мога да кажа, че миговете, които преживяваме заедно всеки един ден, както и трудностите, с които се сблъскваме, ни изграждат като семейство.    Жени: Здравата основа - това е, което прави връзката в брака непоклатима. В годините сме минали през много сътресения и ако не ни свързваше вярата и доверието, не мисля, че бихме устояли. Откритията са уроците, които сме научили и продължаваме да учим в тези изпитания - че поотделно не можем, че заедно сме по-силни, че любовта е и прошка, че дълготърпението се отплаща, че сме пример за децата ни.   ЕВ: Вие имате пълноценен и богат живот с много ангажименти. И двамата сте доказани професионалисти с успешна кариера. Как ги съчетавате с отглеждането на 3 деца? Това си е подвиг.    Цецо: Предполагам в очите на другите хора изглежда невъзможно да отглеждаш три деца и в същото време да бъдеш и успешен професионалист в работата си. Но при нас, благодарение на Божията помощ, успяваме. Да, трудно е ежедневието ни и ритъмът, в който пулсира нашето семейство. Всеки един от нас си има определени дейности и функции в семейството, за които се грижи и отговаря. Аз, например, шофирам и карам всички от и до детска градина, училища и работа, а също и пазарувам продуктите за вкъщи. Жени пък се грижи основно за дома и домакинските дейности, които не са никак малко. Иначе най-често задаваният въпрос в края на работния ни ден е: „Какво ще ядем довечера?“. Не че мислим само за храна, но за да осигурим разнообразие често се изчерпваме откъм идеи. Отскоро Бог ни разшири и ни даде да живеем в нова къща с двор, която довършвахме и обзавеждахме през последната една година, което си беше едно голямо предизвикателство за семейството ни.   Жени: Не мога да кажа, че ни е лесно, но пък е хубаво! Голямото семейство, което Бог ни е дал, е богатство, за което Му благодарим и се стараем да съхраняваме и умножаваме това, което ни е поверил. Вярваме, че начинът е с любов и много дълготърпение. Имали сме не един случай, в който сме се препъвали и падали и благодарим на близките и Църквата, които са ни помагали с молитва и напътствия да се изправим и продължим. Осъзнаваме, че ние сме примерът, който даваме на децата си и сме отговорни, за това, което ще им предадем.   ЕВ: Християнският брак е уникален, защото съпрузите са равни пред Бога, но от друга страна, мъжът е наречен „Глава“. Лесно ли е да се спазва този модел в общество на индивидуализъм?   Цецо: Обществото си е общество. Там винаги има борба за власт, за пари, дори за известност в социалните мрежи. При мен и в семейството, и в работата съм разбрал, че всеки си има своята отговорност и функция, подобно на начина, по който функционира човешкото тяло. Когато всеки върши своите задачи, като част от цялото, нещата се получават.   В нашия дом винаги, когато ни предстои да вземем важно решение, се събираме цялото семейство, обсъждаме, молим се, четем Словото и се доверяваме на Бога. Иначе според мен мъжът като „Глава“ на семейството носи голяма отговорност и има водеща роля по отношение на посоката, която ще зададе на семейството.   Жени: На мен определено не ми беше лесно да разбера и да се науча да спазвам този модел. Ако е насила, просто не се получава. Но Бог е добър, знае кои са най-големите трудности и за мъжа, и за жената. Затова неслучайно ни завещава: „Жени, подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа. Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.“ Колосяни 3:18-19 И това е разковничето за мен - нужна е взаимност - любовта на мъжа към жената изгражда естествено покорството в нея и обратно.   ЕВ: Как прилагате във вашия брак библейската максима: „Считай другия по-горен/важен/значим от себе си“?    Цецо: Да си призная в ежедневието ми е трудно да прилагам тази максима. Егото, което всеки един от нас има, много често ни пречи да поставяме другия пред себе си. Всъщност за мен най-трудната битка, която водя, е с мен самия – с моето его. Опитвам се да се поставям на мястото на ближния, да го разбирам, когато му е трудно и да помагам с каквото мога. И тук Бог ми дава мъдрост да погледна „отгоре на нещата“ и да разбирам, че не само моята гледна точка е правилната, а трябва да разбера и другия. Вярвам, че Бог, чрез любовта, която ни дава един към друг, ни помага да считаме другия по-значим от себе си.   Жени: В саможертвата - да се погрижиш за другия, дори когато ти си в нужда, да дадеш сила в слабостта си и прошка, когато те боли. Неразбираемо е, нелогично, може би дори глупаво за някои. А дали е изпълнимо -  да, чрез любовта, която само Бог може да даде.