ЙОВ – ГЛАВА ДЕСЕТА

ЕЛЕГИЯ НА СКРЪБТА

„Душата ми се отегчи от живота ми;
затова ще се предам на оплакването си,
ще говоря в горестта на душата си.
Ще река на Бога: Недей ме осъжда;
покажи ми защо си против мене.
Добре ли Ти е да оскърбяваш
и да презираш делото на ръцете Си,
а да осветляваш плана на нечестивите?“
Йов 10:1-3

До като чета десетата глава на книгата Йов,
душата ми плаче заедно с него.

Моите изпитания не са по-големи от неговите.
Нито скръбта ми е по-дълбока от неговата.
И все пак, колко познато ми е това състояние на болка
и на скръб, която търси причината за страданието,
и която не намира покой,
докато не открие смисъл в това…

В такива мигове дори атеистът извиква:
„О, Боже, защо ме сполетя това?“

А вярващият, смирен в сърцето си, пита:
„Господи, защо допусна това да се случи?
Да не би да съм съгрешил?
Ако има вина в мен — покажи ми я,
за да се покая
и да се върна в Твоето лоно на сигурност.

Господи,
Нима не виждаш колко съм раним?
Нима не виждаш, че онези, които ме нараняват,
са нечестиви и безнаказани?“

И все пак парадоксът за нас е в това,
че страданието пречиства душите
и прави хората по-добри,
по- състрадателни
и по-благородни.
А охолството заслепява
бездушни егоисти
и богопротивници създава.