ЛЕВИТ глава 5:4,5-С

ПРАЗНИ ОБЕЩАНИЯ

„Или ако някой безразсъдно се закълне с уста, че ще извърши нещо, без да знае дали е добро или лошо, каквото и да обяви човек безразсъдно с клетва, когато узнае, ще бъде виновен в това. А когато стане виновен в някое от тези неща, нека изповяда онова, с което е съгрешил; 6и нека принесе на Господа за престъплението си.“ Левит 5:4–6

Когато човек се обвърже с клетва, даде обещание или поеме отговорност да извърши — или да не извърши — нещо, той доброволно поставя думите си под тежестта на морална и духовна отговорност. Но ако впоследствие се окаже, че поетото задължение е неправилно, невъзможно или извън неговите сили, самата невъзможност за изпълнение не го оправдава.

Писанието ясно показва, че грехът не е само в неизпълненото обещание, но и в самото прибързано и необмислено изричане на клетвата. Лекомислието на езика може да постави човека в положение на виновност както пред Бога, така и пред хората. Затова, когато осъзнае своята грешка, той е призован да изповяда вината си, да потърси прошка и смирено да понесе отговорността за думите си.

Именно за такива случаи Проповедникът в книгата Еклисиаст отправя сериозно предупреждение:

„По-добре да не се обричаш,
отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти
и не казвай пред Божия служител:
‘Моят оброк беше грешка.’
Защо да се разгневи Бог на гласа ти
и да погуби делото на ръцете ти?“
(Еклисиаст 5:5–6)

Тези думи разкриват една непреходна духовна истина:

Езикът може да създаде задължения, които сърцето и силите на човека не могат да понесат.

И днес немалко християни — а понякога дори и водачи на църкви и служения — поради добронамереност, съчувствие или желание да помогнат, поемат прибързани обещания и задължения. Те стават поръчители, застъпници или гаранти за други хора, без предварително да са изпитали, обмислили и преценили последствията от думите си.

Така нерядко се озовават в трудни и болезнени ситуации, които не произтичат от злонамереност, а от прибързаност, наивност, безотговорност или липса на духовна разсъдливост.

Последствията от подобни празни обещания обаче не се ограничават само до личния проблем на този, който ги е изрекъл. Те могат да причинят по-широки духовни щети. Когато даденото слово бъде нарушено, се създава повод за укор и съблазън. Противниците намират основание да хулят, а хората, към които са отправени обещанията, могат да се почувстват измамени, наранени или разочаровани. Съвестта се смущава, доверието се разклаща, а врагът на душите използва подобни ситуации, за да внесе подозрение, клевета и разделение.

Колко тъжно е, че мнозина попадат в капана на собствения си неовладян език. Неслучайно народната мъдрост е съхранила простата, но дълбока поговорка:

„Език мой — враг мой.“

о.