Аз ли?!

„Мойсей отвърна на Бога: „Кой, аз ли?! Аз ли да отида при фараона и да изведа израилтяните от Египет?“ Бог му каза: „Аз ще бъда с теб...“                                                                          (Изход 3:11-12)   Колко често си казваме същото като Мойсей? „Аз ли, Господи?“ Не съм достатъчно подготвен. Нямам нужния авторитет. Не се изразявам добре. Това е прекалено голямо за мен. И в този монолог забравяме най-важното – че Бог, Който ни изпраща, не ни оставя сами.   Бог можеше да използва Мойсей, без да го пита. Можеше да да изпрати ангел при фараона, да напише послание на стената му, да извърши чудо без посредник. Но Той избра човек – несъвършен, страхлив, бавен в речта. И когато този човек съвсем естествено се усъмни в себе си, Бог не го смъмри, а му каза: „Аз ще бъда с теб.“   Но Бог направи още нещо. Той чу тревогата в душата на Мойсей – онзи страх от неизвесттността и опасностите, който не разбира какво точно означава Бог да бъде с нас. И понеже го обичаше, Той прати му помощник – Аарон. Не защото делото не можеше да се случи без него, а защото Мойсей имаше нужда от сигурност, от спътник, от човешко рамо.   Така е и с нас. Понякога сме изпратени на мисия, която не разбираме. Призвани сме да говорим, когато предпочитаме да мълчим. Да водим, когато се чувстваме неподготвени. Да се изправим, когато ни се иска да се скрием. Но не сме сами.   Когато вършим Божието дело, Бог поема грижата – не само за резултата, но и за нашето сърце по пътя. И понякога, когато се чувстваме слаби, Той ни изпраща „Аароновци“ – хора, които ни окуражават, споделят товара и вървят с нас.   Нека не се снишаваме за нашето си, когато ни е поверено Неговото. Защото задачата не зависи от нашата способност, а от Неговото присъствие и нежната Му грижа за нашата несигурност.