ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 11:25-30

„В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и никой не познава Сина, освен Отец; нито познава някой Отца, освен Сина и онзи, комуто Синът би благоволил да Го открие. Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си. Защото Моето иго (хомот, ярем) е благо, и Моето бреме е леко.“ Мат.11:25-30

Осъзнаваме ли с какво неизразимо благоволение и с каква съвършена благодат сме обгърнати?

Ние познаваме Отца и Той ни се е открил не поради наша заслуга, проницателност или духовна зрялост, а единствено по Своята свята воля и по Своето благоволно намерение. Причината не е в нас — причината е в Него. Святият Бог Сам е благоволил да се открие на паднали, ограничени и недостойни хора. Това е чисто благоволение, незаслужена благодат и необяснима любов: Необятният, Вседостатъчният, Невидимият и по човешки непостижим Бог ни се открива благодатно.

Забележете колко ясно и същевременно колко смиряващо е подчертан Божият избор.

Първо, Отец „е скрил“ благата вест за спасението от онези, които според земните критерии се считат за мъдри, разумни, способни и успели. И същевременно „е разкрил“ тази истина на други — включително и на нас — които Христос нарича „младенци“. Неопитни, лишени от светска находчивост, без блясък на човешка мъдрост, без увереността на самодостатъчния ум. Хора, които не са оформени по модела на света и не разчитат на собствената си проницателност.

Онези, които по човешка логика биха имали „предимство“ да получат Божието внимание, са отстранени; а онези, които нямат нищо, с което да претендират, са приети. Не защото са по-добри, а защото така е благоволил Отец.

Това е суверенната воля на нашия Небесен Отец — воля, която единствено може да доведе човека до покаяние, спасение и вечен живот. Ние нямаме никаква заслуга за това решение. Нямаме основание нито за гордост, нито дори за оправдание. Имаме само едно място — мястото на благодарността.

Можем единствено със смирено сърце да приемем тази незаслужена благодат.

Но правилно ли разбираме този текст?
Разбираме ли вярно, че Бог „дава“ тези истини на някои, а за други не възнамерява да им се разкрие ясната картина на тайните на Неговото царство — да не чуят, да не повярват и да не се обърнат към покаяние?

Очевидно е, че Бог прави разлика.
Очевидно е, че Той разкрива истината по начин, който не подлежи на човешка логика.
И също толкова очевидно е, че ние сме облагодетелствани — без да сме заслужили това.

Тук не се стремим да налагаме или защитаваме учението за предопределението. Целта е по-скромна и същевременно по-дълбока: да си припомним колко благодарни и колко радостни би трябвало да бъдем за спасението, което сме приели, и колко внимателни и верни трябва да бъдем към благословенията, служението, даровете и дарбите, които сме получили не по заслуга, а по благодат.

Има три сигурни истини, които Писанието ни разкрива.

Първо, Бог никога не е несправедлив, когато скрива Своята истина от едни и я разкрива на други. Като паднали човешки същества в Адам, никой от нас не би могъл сам да достигне до спасителното познание за Божието царство, ако Бог първо не поеме инициативата да се открие. Бог не е длъжен да разкрива спасителната истина на никого. И ако Той го прави, това е акт на чиста благодат, а не на човешка правда, доброта или мъдрост. Единственият адекватен отговор на тази благодат е благодарност, хваление и поклонение.

Второ, Писанието ясно свидетелства, че Бог държи отговорни онези, които не вярват. Неверието не е оправдано с Божията суверенност и не е извинено от човешката слепота.

И трето, Бог държи отговорни и онези, които са повярвали — които са приели Неговото благоволение, Светия Му Дух, спасението Му, даровете и служението Му — но живеят невнимателно, неверно, неблагодарно; които разточително, разрушително или лекомислено пропиляват Неговата благодат.

Как тези три истини действат в пълна хармония, човешкият ум не може напълно да обхване. Но ние можем — и сме призвани — да стоим в благоговение: в смирение, поклонение, благодарност и пълна вярност към Исус Христос, нашия Господ.