ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 6:5-8

МОЛИТВА – НЕМОЛИТВА…
Проповедта на планината – 12

„И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам, те са получили вече своята награда. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [наяве]. А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене. И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате.“ Мат.6:5-8

Истинската молитва е разговор с Отца – в името на Исус Христос и с вдъхновението на Светия Дух.
Такава молитва е велика привилегия и свято тайнство, дадено ни по благодат, чрез вяра.

Привилегия – защото кои сме ние, та да имаме свободен достъп до небесния престол на благодатта?
Привилегия, която дори светите ангели нямат, а ние – грешните хора – получаваме даром. Само помислете какъв незаслужен дар е това: нашите молитви да достигат безпрепятствено и мигновено до Всевишния Бог.

Връзката е пряка, лична и сигурна!

Няма дълги опашки пред недостъпни гишета, обслужвани от безразлични чиновници с отегчени лица.
Няма входящи номера, безкрайни архиви, прашни папки и служебни срокове, в които молбата тепърва да придобие „подходящ“ административен вид.

Молитвата е сигурна линия – директна и неразпадаща се, неподвластна на подслушване или смущаване от врага на човешките души. Чрез нея говорим право в Божиите уши. Това е велико и вседостъпно средство, дадено ни за всяко място, при всички условия, във всеки момент и при всякакви обстоятелства.

И при това положение – бива ли да постъпваме като лицемерите, които уж се молят на Господа, а всъщност говорят на хората? Уж отправят благодарствените си молитви към Бога, а подреждат думите си така, че да получат похвали, одобрение или възхищение от околните.

Това е грешно, недостойно и срамно.
То е израз или на духовна незрялост, или на добре отработено лицемерие.
Такава молитва „не работи“ – и на отсрещната линия не е Бог, колкото и драматично да Го призоваваме.

Има една поучителна случка:
Едно дете се молело много силно на Бога, за да получи велосипед за Рождество. Майка му го спряла и казала:
— Защо викаш толкова силно, Иванчо? Бог не е глух, че да Му крещиш.
— Знам, мамо — отвърнало момчето. — Знам, че Бог не е глух… но дядо не чува много добре и исках да съм сигурен, че той ще ме чуе.