Господ мрази…

0

Понякога, оставам с впечатление, че когато говорим за Божиите искания към нас, някак игнорираме задълбочеността в обследването им. Сякаш ние сами си знаем по “презумция” кое е правилно и кое не за нас.

 

Дали е така? Дали, н…

Господ мрази…

Господ мрази…

Господ мрази... Понякога, оставам с впечатление, че когато говорим за Божиите искания към нас, някак игнорираме задълбочеността в обследването им. Сякаш ние сами си знаем по “презумция” кое е правилно и кое не за нас.   Дали е така? Дали, нашето “знание” е обективно или е обусловено от лични интереси и емоционални изблици? Дали му намираме оправдания и можем ли да бъдем болезнено откровени със себе си? Дали сме достатъчно добри, за да открием Онази, заложената в нас добрина, дарена ни от Бога!?   Всеки човек мисли себе си за добър и по същество затова е дошъл на земята. Нашата човешка преценка за добротата на другия е изключително субективна и често несъстоятелна. Това е така, не защото ние самите сме по-лоши или по-добри, за да отсъждаме добрината, а защото никак не познаваме в дълбочина живота, мислите и сърцето на другия. Опитваме да се поставяме в обувките на сгрешил/пострадал човек, но не е достатъчно само да приемаме ситуацията с разума си … нужно е да сме я преживели … и пак няма да е достатъчно, за да сме докрай обективни. Добре е да се фокусираме върху личното си “склуптуриране”, вместо да се разсейваме с критикуването и съденето на другите. Така ще бъдем по-полезни за себе си и за общата промяна (която все търсим и продължаваме).   Личната ни добрина е изключително субективна и въпреки че може да не ни хареса това, е добре (за душите ни) да влезем в лично обследване, за да познаваме слабите места, на които дяволът ни дебне и причаква. Бог ни е дал всеоръжия за битките ни, но също така е нужно да познаем пречките, които сами слагаме в колелата си. Бог ги определя, като “неща, които мрази” и ни дава наставленията Си в тяхното избягване.   Един задълбочен прочит в Библията ще ни даде прояснение за онези неща, които Бог мрази, защото те ни пречат да стоим в светлата страна на сърцето си. Може да се изненадаме от подредбата, която старозаветните ни дават, но когато влезем в обмисляне ще разберем причината за това.   „Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му: Надменни очи; лъжлив език; Ръце, които проливат невинна кръв; Сърце, което крои лоши замисли; Нозе, които бърже тичат да вършат зло; Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя. Сине, мой, пази заповедта на баща си и не отстъпвай от наставлението на майка си, вържи ги за винаги за сърцето си, увий ги около шията си.“ Притчи‬ ‭6:16-21‬   Първото, което е поставено на фокус, като вредно за развитието на нашата добрина и като основна слабост, която врагът използва в нас и срещу нас, е надменността. Човек с лекота би си помислил “ама аз не съм надменен” … Наистина ли?   Един прочит на синонимния речник ни дава следното уточнение: НАДМЕНЕН:   “горд, високомерен, предвзет, горделив, надут, презрителен, пренебрежителен, самомнителен, дързък, арогантен, самонадеян, важен, виден, изтъкнат, бележит, претенциозен, безочлив, нехаен, рязък, безцеремонен, раздразнителен, обидчив, снобски, самоуверен, сдържан, резервиран, студен, неприветлив, скован, принуден, неестествен, дървен, хладен, нелюбезен, тежък, хладнокръвен, невъзмутим, равнодушен, безучастен … “   Какво мислите за себе си – сега? Ако сме напълно откровени може би ще се открием в някои от редовете… Свеждам очи и притискам устни, защото аз лично се припознавам в редица ситуации като “някой синоним”, без въобще да съм осъзнавала болката, която причинявам на Бога с подобно поведение и вредата, която нанасям сама на себе си. В моменти като този се чудя: “Защо се случва така … аз не искам, а то ме обзема!?”   Много е близко изкушението, което дяволът отново би използвал, за да ни повлече в друга още по-дълбока яма. Но Словото ни дава отговори и обещания в трудните моменти на самоосъждения и размисли.   Апостол Павел е обследвал в дълбочина слабостите си в глава 7-ма от Римляни и подробно ни дава обяснението за нашите трудни моменти на човешки грешки. Славата да е на Господ и на Духа Му, Който носи до нас прозрения и просветления в търсенията ни. Неговите обещания са вечни и изцелими!   „Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.“  Римляни‬ ‭7:15-17‬ ‭‬‬   “Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.“ Римляни‬ ‭7:25‬ ‭  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.