ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 3-а

„В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:
Покайте се, понеже наближи небесното царство.
Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исая, който казва:
„Глас на един, който вика в пустинята;
пригответе пътя на Господа,
прави направете пътеките за Него.“
А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им:
Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние; и не мислете да казвате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраам. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Мат. 3:7-11

Йоан Кръстител не се отличавал с излишна любезност или изтънчена деликатност. Той без заобикалки изобличавал греховете на юдеите и без колебание възвестявал наближаващата епоха на Помазаника. Под въздействието на проповедите му грешници от всички слоеве на еврейското общество — дори и от фарисейската секта — се стичали на тълпи и публично се разкайвали. Те гласно изповядвали греховете си и, в знак на пълно покаяние, приемали кръщение в река Йордан.

Водното кръщение, което Йоан извършвал, било по образец на обреда за приемане на езичници в юдейската вяра. Подложените на него преминавали през ритуално умиване и изповед, че дотогава не са се покланяли правилно и искрено на Бога. Само си представете — служението на Йоан Кръстител довеждало тези горди, себеправедни и самодоволни фарисеи до публично признаване на собственото им духовно падение. Това е истинското покаяние и пълното смирение.

Само такова покаяние и смирение могат и нас, като християнски народ, да ни приближат до Божията благодат и да ни задържат в спасението. Християнските празници, превърнати в надяждания и примесени с езически обичаи, не могат да ни примирят нито с Бога, нито помежду ни. Като народ можем да бъдем благословени, примирени и обединени единствено ако — подобно на древните фарисеи — публично признаем греховете си, озлоблението, което таим един към друг, и неверието си в Христос, и ако искрено се покаем за това!

Не смятате ли, че е време да се появи съвременен предтеча на Второто идване на Христос — такъв, който да премине през нашия себеправеден, самодостатъчен и самодоволен „християнски“ свят и да възвести:

– Рожби ехиднини!
Принасяйте плодове, достойни за покаяние,
и не казвайте: ‘Нашите бащи са били християни’,
защото брадвата вече лежи при корена на дърветата;
и всяко дърво, което не дава добър плод,
ще бъде отсечено и хвърлено в огън пояждащ.“