МИХЕЙ, глава 4:1-4 и 5

1 А в последните дни хълмът на дома Господен
ще се утвърди по-високо от всички хълмове
и ще се издигне над бърдата,
и народите ще се стекат към него.

2 И много народи ще отидат и ще кажат:
Елате да възлезем на хълма Господен,
в дома на Якововия Бог;
Той ще ни научи на пътищата Си
и ние ще ходим в пътеките Му.
Защото от Сион ще излезе поуката
и словото Господне – от Ерусалим.

3 Бог ще съди между много племена
и ще решава между силни народи до далечни страни;
и те ще изковат мечовете си на палешници
и копията си – на сърпове;
народ против народ няма да вдигне меч,
нито ще се учат вече на война.

4 Но ще седят всеки под лозата си и под смокинята си,
без да има кой да ги плаши,
понеже устата на Господа на силите изговориха това.“ Михей 4:1-4

Какво прекрасно пророчество ни е дадено от Бог, чрез устата на Михей!
За съжаление, то не се отнася за днес (а това „днес“ обхваща вече 2700 години от пророк Михей до наши дни).

Фразата „в последните дни“ използвана от пророците, винаги е обозначавала месианската епоха на хилядогодишното царство на Месията Исус Христос, което очакваме. Това ще бъде време на мир, за което копнее, надява се и очаква и всяка човешка душа.
За съжаление това време все още не е дошло!

Днес всички народи са разтревожени, объркани и уплашени от военните конфликти, които лесно могат да могат да се превърнат в ужасна всеобща война, способна да унищожи живота на планетата ни. Войната между Русия и Украйна, между арабите от ивицата Газа, Ливан, Сирия и Йемен, Иран и Израел, напрежението между Китай и Тайланд, между Северна и Южна Корея и още хиляди други по-малки, но не по-безопасни конфликти, които предвещават световно опустошение.

В това размирно и нестабилно време единствения лъч на надежда идва от пророчествата за  Второто пришествие на Господ Исус Христос, при което сатана, лъжепророка и звяра, и всички зли поднебесни сили, ще бъдат вързани за 1000 години, за да не тревожат народите и да ги подтикват към война.

Това е и нашата надежда, блян и очакване, но то все не е днес!
Времето „днес“ е изпълнено с напрежение, болка, безнадеждност и неизвестност.
„Днес“, обаче определя нашето „утре“ в „последните дни“!
За да стигнем това безоблачно „утре“,  „днес“ трябва да решим, че
 дори „всичките племена да ходят всеки в името на своя Бог,
НИЕ ЩЕ ХОДИМ В ИМЕТО НА ГОСПОДА, НАШИЯ БОГ, ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ!“ (ст. 5)

Аз взех това решение, а вие?