Битие, глава 45

ДА ПРОСТИШ, ЧЕ КАК СЕ ПРАВИ ТОВА?

„Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас потомство на земята, и да опазя живота ви чрез голямо избавление. И тъй, не ме изпратихте тук вие, а Бог, Който ме и направи отец на Фараон, господар на целия му дом, и управител на цялата Египетска земя.“ Бит.45:7,8

Как се прощава такова нещо, като това, което братята на Йосиф са сторили?
Възможно ли е да се прости на родни по „плът“ или братя „по дух“, които са ти заложили капан?
Дава ли се прошка на близки, които са те хвърлили в ров, за да загинеш там?
И прощава ли се на тези, които „по братски“ са те продали в робство?

Логичният и най-вероятен отговор е „Не!“
Тогава как Йосиф е могъл да прости на братята си?
Трябва да научим тайната му, защото твърде вероятно е, много скоро и на нас да ни се наложи да прощаваме!

Прошка се дава на близки, на родственици, на хора, с които си делил заедно радости и неволи, и на такива, с които си споделял легло, трапеза, труд или мечти.
На далечните, на врагове няма да ни се наложи да прощаваме!
С тях може да се срещнем в битка. Те могат да ни наранят и дори да ни убият, но не могат да ни предадат! На близките ни, на роднините ни, на братята ни по плът и дух, на тях ще се наложи да прощаваме, тогава когато наранят сърцето ни, когато се опитат да убият мечтите ни, или когато за няколко сребърника ни продадат.
Точно на тези трябва да простим!

Как се прави това?

Сигурно, докато е вървял с робския керван към Египет, Йосиф не е могъл да им прости. И в тъмницата, заедно с останалите затворници, не му се е налагало да дава прошка – тогава е трябвало само да оцелее. Едва когато е излязъл на видело, когато веригите му са паднали, когато е имал власт и случай да си отмъсти, тогава е трябвало да им прощава!

Истинската прошката не е емоционален изблик на милост!
За да простиш трябва да има осъзнати, валидни и разумни основания, а не временни емоционални решения! Емоционалната прошка и прошката по принуда, както и тази, която без основание даваме, бързо се променя в непрошка!

Йосиф е осъзнал най-важното!
Бог през цялото време на неговото страдание е бил в контрол на събитията!
Разбрал е, че нищо не е станало без допустимата воля на Бог и е разбрал, че нищо от това което е преживял, не е било напразно! И не на последно място: Йосиф е видял в злото, което братята му са сторили, доброто в което Бог го е превърнал!

Това са единствените валидни причини, основания и мотиви, които трябва да имаме, за да дадем истинска и реална прошка!

Нека ги повторя:

1. През цялото време Бог е бил, е и ще бъде в контрол на всичките събития, които ни се случват!

2. Нищо от това, което сме преживяли, нито болката, нито огорчението и дори униженията, не са напразни! Бог ги е използвал за да изгражда нашия характер, дарби и способности.

3. Бог използва тежката ситуация, в която сме били, за да я превърне в доброто за всички!