ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 14:3

ДЪРЗОСТ В ГОВОРЕНЕ,
ДЪРЗОСТ В СЛУЖЕНИЕ
И ДЪРЗОСТ В СМИРЕНИЕ…

„… и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса.“ Д.А.14:3

Дързостта в говорене е много важна, но си е чисто самохвалство и е смехотворна, ако не е придружена с дързост в служението и от дързост в смирението! Дързостта на Павел в проповядването се изявявала и с дързост в служението за изцеление. След като е проповядвал, че Господ може да изцелява, той предизвикал един куц човек да се изправи на нозете си…

Едно е да говориш, че Бог може да изцелява, а съвсем друго си е да предизвикаш на изпит думите, които си изговорил!

Но дързостта на Павел и Варнава не е свършила дотук. След изцелението на куцият човек хората са ги обявили за богове, но Павел и Варнава с дързост са заявили, че те са само хора като всички останали и твърдо са отказали почести, слава и жертви!

Е, това се нарича дързост в смирението!

Колко хора днес биха биха се отказали от почести и слава?
При това, апостолите не казват срамежливо: “О, моля ви, недейте така…“ Те скачат между народа, раздират дрехите си и ги убеждават, че са само човеци, които носят благовестието. Тази е причината разубедените да си позволят да пребият Апостол Павел с камъни почти до смърт…

*          *              *

И вижте, дързостта на Павел не се изчерпва с понасянето на първото тежко изпитание!
Щеше да е разбираемо, а и напълно оправдано, ако след побоя с камъни, Павел е избягал на далеч от мъчителите си. Той обаче върши точно обратното – дръзко и безумно-смело, влиза отново в град Листра и след това през годините най-малко още два пъти се връща в този град за да утвърди със смелостта си повярвалите в Христос.

Сега сякаш ни е по-лесно да направим разлика между арогантност, дръзновение и смирение- нали!

*              *              *