ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 5:41

УДОСТОЕНИ С ОПОЗОРЯВАНЕ
Бай Ганьо евангелист
(пародия)

„А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.“ Д.А. 5:41

За тази награда няма опашка и никой не се стреми да я получи!
„Опозорени“ не е грамота, с която някой ще се похвали, нито е приз за победители в конкурс за красота – въпреки това, някои безумци приемат ОПОЗОРЯВАНЕТО с радост!

Това е непонятно за мъдрите като нас!
Ние ревностно опазим имиджа си пред приятелите, колегите и обществото! Гледаме да не се различаваме много от тях, защото могат да ни анатемосат за едното нищо. Но онези лудите за Христос, много често и днес са удостоявани точно с този приз – ОПОЗОРЯВАНЕ!
Извинете ни, но за нас разумните е малко трудно да разберем защо, когато се зададе гонение заради вярата, да не се прикрием, така както се крихме до като не дойде демокрацията?

Или защо, ако сме достатъчно умни, до като някой бабаит хули Христос, ние да не се правим, че не го чуваме? Нали Христос е казал да сме „хитри като змиите, и незлобиви като гълъбите„(виж Мат.10:16)

Моля ви, не ме коригирайте, знам че Христос е употребил  в този цитат думата „разумни„, но аз съм я запомнил като хитри, така както повечето от вас са я запомнили – нали!
Честно казано, такива ненормалници за Христос, като Павел, малко ни дразнят! Ние ще се наведем като тревата, ще изчакаме да мине валяка и пак ще се изправим. А той, Павел – не! Гонен и бит и от „тия“, и от „ония“, а и от нас – пък после някой му е виновен! На всичкото отгоре е написал няколко тома с поучения. Чели ли сте ги? Ами, прочетете и вижте колко е непрактичен! Че кой ще го търпи и това:
„Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас.
И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите,
най-последни, като човеци осъдени на смърт;
защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;         
ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа,
ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, 
трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят,
благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;   
като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.  
Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.“

Я, какво сте се замислили?