Античният театър в Пловдив се потопи в евангелския разказ с „Йоан – Синът на гърма“

В сърцето на магнетичния Пловдив се намира античният театър, стоящ там от две хилядолетия, сякаш е издълбан в тепето. Построен по време на управлението на император Домициан през 90-те години на I век, около десетилетие след смъртта на апостол Йоан – той е бил свидетел на драматични битки, оласяни от рева на тълпите.

Някога основан под името Филипопол, Пловдив е сгушен между двата хълма Джамбаз тепе и Таксим тепе. Неговият Античен театър се нарежда сред най-добре запазените римски драматични сцени в света. Някога каменните му пейки са побирали между пет и седем хиляди зрители. Те са внимателно реставрирани през миналия век. Днес амфитеатърът е домакин на представления под открито небе, а в далечината се простират красивите Родопи.

Вечерта на 16 август 2025 г. древните му камъни оживяха по нов начин: те резонираха с живота, смъртта и възкресението на Исус Христос в оригиналния мюзикъл „Йоан – синът на гърма“. За първи път продукцията беше изиграна на открита сцена извън столицата, представяйки известната новозаветна история по свеж и завладяващ начин.

„Йоан – синът на гърма“ е изцяло оригинален български мюзикъл, илюстриращ пътуването на апостол Йоан, огненият „син на гърма“, който се бори с екзистенциални въпроси. „Казват, че този свят не е чакалня“, размишлява той в хода на цялото представление. „Какво правим тук тогава? И защо?“

Години по-късно, заточен на остров Патмос, Йоан си спомня за живота си и за своето приключение през отчаянието към надеждата. Мотивът с гарата и ярко жълтата линия, която не бива да се пресича, служат като мощни метафори за житейския път, прехода и невидимия праг отвъд видимия свят. Образът на Йоан е представен в три периода от живота му: като момче, като юноша и като възрастен мъж. Пътят му преминава от безпокойство и съмнение към преданост и надежда и в крайна сметка Христос го превръща в „апостол на любовта“.

Мюзикълът е написан и композиран от Антон Радославов. Той обединява герои, компресира времеви линии и преосмисля взаимоотношенията по начини, които оживяват историята, като същевременно остават верни на Писанието.

Мюзикълът е уникална форма на изкуство. Историята е разказана чрез песен, танц и слово. В „Йоан – Синът на гърма“, тази форма се превръща в завладяващ израз на жертвената смърт на Исус и изкупителния план на Бог чрез поезия, мелодия, танц и вокални изпълнения. Той ни показва как различни жанрове могат да съхранят евангелската истина, така че тя да говори както на сърцето, така и на ума.

Музиката е централна за този жанр. Българските етнически неравноделни ритми се преплитат с рок музика, наситени речитативи и евангелска хармония. Софийският госпъл хор, дирижиран от Гери Балевска, внася красива дълбочина в звуковия пейзаж. Този хор е единствен по рода си в България, основан на убеждението, че посланието на Благата вест за вяра и свобода, радост и надежда надхвърля националните граници.

Виждаме креативно разказване на истории и в световното изкуство. Последните телевизионни драми като „Избраните“ и „Домът на Давид“ са задълбочени опити за екранизиране на сложни библейски теми. Детската анимация „Светлината на света“ ще се появи на големите екрани тази есен, проследявайки живота на Христос от началото на служението Му през разпятието и възкресението, видян през очите на младия апостол Йоан. По подобен начин  „Йоан – Синът на гърма“, разказва история, която се корени в Галилея, но засяга теми, отразяващи един всеобщ копнеж. Продукции като тези имат за цел да открехнат вратата на съвременните зрители за вярата на християните от 1-ви век.

Представлението в Пловдив е важен етап за екипа на мюзикъла. Екипът се надява да пренесе това преживяване на други сцени в България, въпреки че са наясно колко отговорна е тази задача. Актьорският състав и екипът включват много хора, а продукцията е сложна. Въпреки това те остават решителни и ентусиазирани, вярвайки, че красотата и истината си заслужават всяко предизвикателство.

16 август се превърна в емоционално и вълнуващо споделено преживяване за стотици зрители. Когато представлението приключи и светлините угаснаха, музиката утихна, но нещо остана там завинаги. Античният театър на гр. Пловдив е съхранил дълга история, която ни връща към времето на Римските императори и сякаш усещаме ехото на древността. На 16 август той се превърна в платформа, която отрази евангелската история. Беше незабравима нощ, в която културата и вярата се преплетоха по начини, толкова свежи, колкото и древни.

Снимка: Руслан Драгостинов