БИТИЕ, глава 22:14; ЕВРЕИ 11:17-19
На хълма Господ ще промисли!
„След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той рече: Ето ме. И каза Бог: Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.…
И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес:
На хълма Господ ще промисли.“ Битие 22:1-2, 14
Историята за този славен и страшен изпит е знаменателна.
Прочитам библейския текст и хиляди въпроси изникват в главата ми:
Как се е почувствал Авраам, когато Господ му е казал:
„Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.“ (ст.2)
Реагирал ли е, казал ли е нещо Авраам?
Кой нормален и любящ баща би прел безмълвно такава заповед?
И кой друг освен Авраам би подранил още същата нощ, когато е получил тежката заръка, за да поеме на зазоряване пътя на бащината Голгота? (ст.3)
Какви мисли са минавали през главата му в този тридневен преход до хълма, на който е трябвало да принесе в жертва синът си?
Разговарял ли е с него или е мълчал?
Разпитвал ли го е или е разказвал нещо?
А как е натоварил синът си с дървата за всеизгаряне?
Гледал ли го е в очите?
Ронил ли е скришно сълзи?
Милвал ли го е?
Докато двамата са се изкачвали по хълма-жертвеник, бащата ли е подкрепял синът или синът е бил опора на бащата-столетник?
Синът помагал ли е на баща си да издигне олтар за собственото си жертвоприношение?
Дали Авраам е подреждал дървата за всеизгаряне така, че да не убиват тялото на жертвения принос?
Как, как е потиснал Авраам емоциите си, до като синът му го е питал:
Тате! Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?
И какво точно е имал предвид бащата, когато му е отговорил:
„Синко, Бог ще промисли“.
Думите и хълма на който Авраам ги е произнесъл, са станали пословични!
Ние сме ги изтъркали от употреба и сме ги превърнали в в неработеща магическа формула за материален отговор на потребностите ни.
Струва си да се запитаме, какво точно Авраам очаквал да „промисли“ Господ .
Посланието към Евреите, ни дава основа за тези размишленията:
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да, този, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, този, комуто беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“; като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи обратно като предобраз на възкресението.“ Евр.11:17-19
Вашият коментар