БИТИЕ, глава 22:14; ЕВРЕИ 11:17-19
На хълма Господ ще промисли!
„След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той рече: Ето ме. И каза Бог: Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.…
И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес:
На хълма Господ ще промисли.“ Битие 22:1-2, 14
Историята за този славен и страшен изпит е знаменателна.
Прочитам библейския текст и хиляди въпроси изникват в главата ми:
Как се е почувствал Авраам, когато Господ му е казал: „Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.“ (ст. 2)
Реагирал ли е, казал ли е нещо Авраам?
Кой нормален и любящ баща би приел безмълвно такава заповед?
И кой друг, освен Авраам, би подранил още същата нощ, когато е получил тежката заръка, за да поеме на зазоряване по пътя на бащината Голгота? (ст. 3)
Какви мисли са минавали през главата му в този тридневен преход до хълма, на който е трябвало да принесе в жертва сина си? Разговарял ли е с него, или е мълчал? Разпитвал ли го е, или е разказвал нещо? А как е натоварил сина си с дървата за всеизгаряне? Гледал ли го е в очите? Ронил ли е скришно сълзи? Милвал ли го е? Докато двамата са се изкачвали по хълма-жертвеник, бащата ли е подкрепял сина, или синът е бил опора на бащата столетник? Синът помагал ли е на баща си да издигне олтар за собственото си жертвоприношение? Дали Авраам е подреждал дървата за всеизгаряне така, че да не нараняват тялото на жертвения принос?
Как, как е потиснал Авраам емоциите си, докато синът му го е питал: „Тате! Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?“ И какво точно е имал предвид бащата, когато му е отговорил: „Синко, Бог ще промисли.“
Думите и хълмът, на който Авраам ги е произнесъл, са станали пословични! Ние сме ги изтъркали от употреба и сме ги превърнали в неработеща магическа формула за материален отговор на потребностите ни. Струва си да се запитаме какво точно Авраам е очаквал да „промисли“ Господ.
Посланието към Евреите ни дава основа за тези размишления: „С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да, този, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, този, комуто беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“; като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи обратно като предобраз на възкресението.“ (Евр. 11:17–19)
