БИТИЕ, глава 17:10,11

ДУХОВНОТО ОБРЯЗВАНЕ

„Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мене и вас, и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да бъде обрязван. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.“ (Бит. 17:10-11)

Двадесет и четири години след като Аврам напуска Харан, Бог отново му се явява и му казва: „Ходи пред Мене и бъди непорочен“ — т.е. „Живей със съзнанието за Моето постоянно присъствие в твоя живот и не позволявай грешките и греховете ти да се превърнат в пороци.“

Аврам е бил на 99 години, но все още е имал нужда да му се напомня нещо изключително важно и за нас днес. Независимо от колко години сме последователи на Христос или на каква възраст сме, трябва да живеем с пълното съзнание, че винаги сме във фокуса на Божието внимание, и да не позволяваме на слабостите и греховете си да се превръщат в наши навици.

Нещо повече — трябва да имаме ясни знаци за нашето посвещение и завет с Бога, които да ни отличават от непосветения свят.

За потомството на Аврам това е било обрязването, за което апостол Павел заявява, че е „знак и печат на правдата чрез вярата“ (Рим. 4:11). А за нас, които по вяра сме Аврамови потомци, апостолът пояснява: „Защото не е юдеин онзи, който е такъв външно, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; но юдеин е този, който е такъв вътрешно, а обрязване е това на сърцето — по дух, а не по буква, чиято похвала не е от човеците, а от Бога.“ (Рим. 2:28-29)

„Необрязаното“ сърце носи старите плътски и езически навици, които не са били отстранени от духа на повярвалия в Христос, защото той е останал пленник на старите си грехове, светски живот и традиции.

Плътското обрязване при Авраамовото потомство и духовното „обрязване“ на християните днес са резултат от лично решение и посвещение пред Святия Бог. Всеки, който е решил да утвърди завета си с Бога и да наследи обещанията Му, трябва да претърпи болката и неудобството от това премахване на плътското. За днешния християнин обрязването на сърцето и очистването на живота от греховните навици е също толкова болезнено и трудно (дори повече), но е спасително и славно, защото става видим знак и печат на правдата.

Бог е обещал на Авраам и потомството му, че ако спазват Неговата заповед, Той ще им даде за вечно притежание Ханаанската земя и всички народи ще бъдат благословени чрез тях. Духовното обрязване на плътския човек у нас е гаранция, че Божиите обещания и благословения на Новия Завет ще бъдат наше притежание.

Заслужава да се отбележи и казаното в 12-и стих: „Всяко мъжко дете във всичките ви поколения, като стане на осем дни, трябва да бъде обрязано.“ Това е било задължение, което родителите е трябвало да изпълнят. За нас, новозаветните християни, важи същото родителско призвание — да доведем децата си до заветно посвещение с Бога, като ги възпитаваме и учим във вярата от най-ранна възраст, още от „осмия ден“.

Днес в българското общество се води дебат за религиозното възпитание и обучение на подрастващите в училищата като изход от нарасналото насилие и зависимостите от дрога, алкохол и морална разпуснатост. Яростната съпротива срещу религиозното обучение от страна на немалка група родители показва колко атеистично е обществото ни. От друга страна, е лаишко задължението за възпитанието, вярата и културата на децата да се прехвърля изцяло върху учителите, без родителите да имат личен принос. Това няма да бъде ефективно и няма да доведе до положителна промяна.