Аз и моят дом ще служим на Господа – интервю с п-р Иван Врачев

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, в месеца, когато милиони християни по целия свят, отново съпреживяваме страданията на Господ Исус Христос на кръста и празнуваме Неговото възкресение, когато сърцата ни кървят за случващото се по земята… когато се молим както никог…

Аз и моят дом ще служим на Господа - интервю с п-р Иван Врачев СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, в месеца, когато милиони християни по целия свят, отново съпреживяваме страданията на Господ Исус Христос на кръста и празнуваме Неговото възкресение, когато сърцата ни кървят за случващото се по земята... когато се молим както никога досега: И Духът, и невястата казвата: "Дойди, Господи Исусе Христе!"   В очакване на Небесния Младоженец всички ние се стремим да съберем своя дял от жетвата на последното време...   В светлата седмица след Великден ще ви срещнем с няколко мисионери, пастири и служители, които ще ви насърчат.   Предлагаме на вашето внимание разговор с Иван Врачев, председател на Съюза на евангелските петдесятни църкви (СЕПЦ) и пастир на ЕПЦ "Света Троица", Пловдив   Лъчезара Йосифова: Пастир Врачев, помня добре една твоя статия, публикувана в сп. "Благовестител" със заглавие "Една среща с възкръсналия Господ". Там анализираш тази най-важна за човека среща от различни аспекти - спрямо историческите персонажи от времето на Господ Исус и за нас, от гледна точка на съвремието. Моля, би ли ни ги припомнил и днес, защото те са жизнено важни за нашата надежда?   П-р Иван Врачев: Да, и аз си спомням за тази статия и  още си пазя файла. В нея поставих въпроса: защо Исус Христос след възкресението Си не се е явил на Пилат или на Ирод, на първосвещеника или на членовете на Синедриона, защо не се е появил по улиците на Йерусалим или на Рим, за да докаже, че Той наистина е Божият Син и че наистина е възкръснал, за да привлече моментално хиляди, които да Го последват. Обаче Той се е явил на тези, които в момента имали най-голяма нужда от Него – които имали нужда от Неговата утеха, от духовно привдигане, от нова надежда. И накратко в статията проследявам всяко едно от Христовите явления, които са описани в евангелията, и какъв е ефектът върху сърцата и вярата на тези разочаровани и объркани ученици от срещата им с възкръсналия Исус Христос.   Лъчезара Йосифова:  Децата ви Данаил и Мария са пето поколение евангелски вярващи, а вашите внуци (тази година очаквате шесто внуче със съпругата ти Венета), са шесто поколение. Това е голямо благословение! Вашите деца и внуци продължават вярата на предците ви. Баща ти Димо е бил преводач на християнска литература по време на комунизма. Как родителите ви насърчаваха теб и брат ти, Стефан Врачев?   П-р Иван Врачев:   Едно доуточняване. По бащина линия първи е повярвал моят дядо още преди да се ожени. Неговата сватба с баба ми е била една от първите в нововъзникналото петдесятно движение. Аналогично по майчина линия първата повярвала е моята баба. Така че брат ми и аз сме трето поколение вярващи, а децата ни – четвърто. Но ако вземем предвид, че моят дядо е довел при Господа по-късно и своя баща, тогава можем да считаме, че брат ми и аз сме четвърто поколение, децата ни – пето, а внуците ни – шесто. За моя брат и за мене е незаслужено благословение да се родим във вярващо семейство.   Родителите ни бяха изключително посветени християни, които намираха начини да служат на Бога и на хората дори и в онова време. Трудно ми е да преценя кое е изиграло най-голяма роля в моето и на брат ми формиране като християни. Може би това са техните молитви, както и молитвите на нашите деди – както родителите ни, така и нашият дядо по бащина линия и нашата баба по майчина линия бяха хора на молитвата. Определено много са ни повлияли техния пример и съвети – затова, че виждахме пълно съвпадение на тяхната вяра, техните думи и техните дела.   А какво са ни насърчавали? – Да не правим компромис с вярата си. Да ви припомня, че това беше в едно друго време, в което много вярващи бяха притискани да правят компромис. Както баща ни, така и ние двамата с брат ми преминахме през подобен натиск (да си призная – брат ми беше притискан повече от мене). От родителите си ние приехме техния пример за активно служение, което по онова време беше главно чрез лична работа с вярващите.   Лъчезара Йосифова: Ти споделяш, че във вашия род чудесата на Бога са ви съпровождали от самото начало. Би ли разказал, моля, някои от тях?     П-р Иван Врачев: Самият аз съм едно такова чудо от Господа. Скоро след като родителите ни са се оженили, майка ми забременяла, но загубила плода и то в напреднала бременност. Тогава получила някакви увреждания, поради които лекарите са ѝ казали, че няма да може да има деца. Когато съобщила това на баща ми, той реагирал по следния начин: „Ако Господ рече да нямаме деца, каквото и да правят лекарите, няма да имаме. Ако Господ рече да имаме, каквото и да казват лекарите, ще имаме.“ Скоро след това родителите ми били на традиционния по онова време събор на Петровден в с. Ягодово, където, без да бъде разрешено, се събираха вярващи от цялата страна. Тогава майка ми поискала да бъде помазана с масло в Господното име от п-р Борис Кузманов. По време на молитвата тя добила вяра за изцеление и много скоро след това отново забременяла и съм се родил аз. Пет години по-късно се е родил и моят брат.   Лъчезара Йосифова: Какво най-често съветвате вашите деца и внуци? Дъщеря ви Мария и съпругът ѝ Тодор имат 3 дъщери. Синът ви Данаил и съпругата му Даниела имат син и дъщеря, очакват трето дете...   П-р Иван Врачев: Да, радваме се на пет внучета и с нетърпение очакваме и шестото. Да си призная, моятажена и аз не сме възпитавали нашите деца в тази посока – да имат много деца – това е тяхно желание, за което ние сме радостни. Това, което Венета и аз сме съветвали децата си, е да служат на Господа. Имах привилегията да водя венчалните богослужения и на двамата. И в двата случая темата на венчалната ми проповед беше: „…аз и моят дом ще служим на Господа“ (Исус Навин 23:15).   Лъчезара Йосифова: Голямо свидетелство за Божия слава беше откриването на вашата църква в Пловдив преди 2 г. по време на пандемията. Помня, когато споделих свидетелства от нашата Международна християнска верига в църквата ви. Тогава се събирахте в едно читалище. Молихме се и ние от сърце заедно с хиляди вярваши от България и други страни. Как би обобщил тази дълга борба и победа за собствен молитвен дом?   П-р Иван Врачев: Нашият молитвен дом е 1000% резултат от Божията милост и Неговата съвършена промисъл. Чудесата Божии започнаха от закупуването на терена. Всичко започна с едно „случайно“ телефонно обаждане и едно „спонтанно“ хрумване на мой близък вярващ адвокат. Това беше през пролетта на 2013 г. Оттогава като че ли всичко се задвижи така, че без никакво спиране, без никакви съществени пречки и най-важното – без да достигнем до нулата във финансово отношение, без да забавим изплащането на никоя фактура и без нито стотинка заем, да завършим и да узаконим нашия молитвен дом. А по време на пандемията – през лятото на 2020 г., да го посветим на Бога. Едно от многото чудеса Божии е, че нямахме чуждестранни спонсори. Дълги години преди да закупим имота ние целенасочено събирахме средства за строителство. Порите, постъпили от чуждестранни църкви и организации по време на строителството, са един нищожен процент (под 3%) и ние сме много благодарни за тях. Радостното обаче е, че останалите средства са от българи. Вярващите от църквата ни бяха изключително жертвоготовни. Включиха се и други вярващи и църкви от страната и вярващи българи от чужбина, на които сме им много благодарни. Затова сега имам дръзновението да насърчавам служителите и църквите, на които им предстои строеж: Ние, българите, с Божията помощ можем да се справим!   Лъчезара Йосифова: Като председател на СЕПЦ имаш наблюдение на около 480 ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ. 12 ГОДИНИ РЪКОВОДИШ СЪЮЗА. Скоро предстои Събор, на който трябва да се вземат отговорни решения за следващите 4 години. Какво беше най-важното от дейността на Съюза за последните години и какви приоритети би очертал за следващия период? Сега една от важните теми е работата с бежанците от Украйна?   П-р Иван Врачев: През изминалите 12 години заедно със Съюзното ръководство се сблъскахме с множество неочаквани и необичайни предизвикателства. Много благодаря на Бога, че тези изпитания не доведоха до нарушаване на мира и единството на нашето движение. Благодарен съм както на членовете на Съюзното ръководство и на Съюзната администрация, така и на всички пастори и служители в движението ни.   За следващите години бих желал да постигнем това, което до голяма степен не можахме да постигнем досега. Приоритет в движението ни е да разпознаем Божия призив върху млади вярващи, които да подпомогнем и да насърчим да се посвещават в пасторско служение. Друг важен приоритет е основаването на нови църкви в страната и развиването на мисионерската дейност извън страната. Като цяло копнея и усърдно се моля за по-голямо посвещение на Господа от страна на всички нас, вярващите, и от повече благословения и сила от Него към нас.   А в настоящия момент сърцата ни са както със страдащите и опечалените в Украйна, така и с бежанците, които търсят сигурност в страната ни. Молим се и за руснаците, които не по своя воля са принудени да воюват в чужда страна – може би между тях има и вярващи. Молим се за майките, които губят синовете си, за съпругите, които остават вдовици, и за децата, които остават сираци, от двете страни на фронтовата линия. Молим се Бог да вразуми тези, които подклаждат тази агресия, и Бог да благослови и да опазва тези, които защитават родината си. В момента за нас е привилегия да се молим и да помагаме по всички възможни начини. А Бог да ни пази, за да не достигнем до положение, в което на нас да ни помагат!   Лъчезара Йосифова: Според някои статистики петдесятните християни в света са около 800 милиона. Кои са основните цели за "Асамблеи на Бога"?     П-р Иван Врачев: Нашето движение е плод от служението на мисионерите на Американските Асамблеи на Бога и членува в Световното общение на Асамблеи на Бога. Както винаги от основаването си основната цел на Асамблеи на Бога е разпространението на благовестието и изпращането на мисионери навсякъде, където има нужда.     Лъчезара Йосифова:  Със съпруга ти Венета сте директори за България на ИНТЕРНАЦИОНАЛНИЯ КОРЕСПОНДЕНТСКИ ИНСТИТУТ - ICI ИЛИ GLOBAL INIVERSITY. Би ли споделил повече за тази дейност?   П-р иван Врачев: Global University е един прекрасен християнски университет, в който вярващите се обучават чрез дистанционно кореспондентско обучение. Академичните програми са трудно осъществими за нас, защото са изцяло на английски език. Моята съпруга и аз работим предимно с неакадемичните програми, които са предназначени за повишаване на духовната просвета на вярващите в църквите, за да бъдат подготвени за духовно служение. За съжаление все по-малко вярващи се интересуват от библейско обучение и нашите студенти намаляват.   Лъчезара Йосифова: С кой стих от Словото би насърчил читателите в това трудно време?   П-р Иван Врачев: Аз вярвам, че времето, в което живеем, е последно. Като че ли всичко, което се случва със света, ни показва, че Второто пришествие на нашия Господ Исус Христос е твърде скоро. Затова ще посоча два новозаветни стиха с едно и също послание и сериозно предупреждение към нас:   „Внимавайте, бдете и се молете; защото не знаете кога ще настане времето“ (Марк 13:33).   „А краят на всичко е наближил; и така, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва (1 Петър 4:7).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.