БИТИЕ, глава 16
НАШИ БЛИЗКИ В ЧУЖДИ ОБЯТИЯ
„Тогава Сарая каза на Аврам: Поради тебе ми е тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че зачена, започна да ме презира. Нека Господ съди между мене и тебе.“ (Бит. 16:5)
Даваме ли си сметка какви са последствията от нашето погрешно поведение, с което понякога сами тласкаме любимите си хора в чужди обятия? Сара сама подтиква съпруга си Аврам да търси решение на проблема им при слугинята…
Каква недалновидност!
„Да! — ще кажете вие. — Но къде бяха разумът и вярата на Аврам, та тръгна да решава проблема със слугинята, а не със съпругата си?“
И ще бъдете прави, но само наполовина.
Много от големите изпитания в брака, за които съпрузите се обвиняват взаимно, започват с поводи, дадени от самите тях. Липсата на взаимност, разбиране и нежност подтиква единия от партньорите да ги търси извън дома. Грубото и безцеремонно отношение при мъжете или студеното и неискрено поведение при жените унищожават интимната близост и отварят вратата за разбиване на семейството.
Да, това не оправдава изневярата, но не оневинява и „верния“, защото той също е спомогнал за нарушаването на семейния завет. А и какво удовлетворение носи това единият да бъде обявен за виновен, а другият — за невинен, когато семейното гнездо вече е разрушено?
