Безумният – врагът, за когото рядко говорим

Винаги ми е било интересно как е възможно простият човек често пъти да бъде и горд. Вместо да се срамува от своята простотия, той се гордее с нея, сякаш е някаква висша добродетел. Той често спори и напада другите, убеден в своята правота, без да осъзнава, че се излага и само предизвиква присмехи. Простият човек изглежда не успява да осъзнае своята простота и е безкрайно доволен от начина си на живот. Той се самозаблуждава в своите разсъждения, които излива като вода на земята, без да осъзнава, че те са погрешни.   Простотията държи човека далече от Бога. Много пъти съм се питал защо има човеци, които колкото и пъти да се опитваш да ги убеждаваш, че за тях е добре да се приближават до Бога, те никога не разбират това, което им говориш. Изглежда отговорът е там, че простият човек не иска да се вслуша в гласа на  мъдростта.   Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.”  Яков 4:8   Толкова разбираемо го е написал Яков, че да може и най-простият да го разбере. Обаче онзи, който обича своето безумие, няма да разбере тези думи, дори и ангел да му ги каже. И може би тук се крие разковничето, че когато някой обича глупостта си, то невъзможно е да обикне и мъдростта. Изглежда първо трябва да остави това, което обича, за да може да се привърже към другото. Звучи подобно на думите на Христос:    Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не може да слугувате на Бога и на мамона. Матей 6:24    Затова ако простият не остави своето безумие и не обикне мъдростта, то е невъзможно нещо да се промени. Тук сме свидетели на една вътрешна борба, която не винаги е обяснима. Аз бих я нарекъл по следния начин: “упорството на безумния”. Тя е насочена към всеки лъч просвещаваща светлина. Защо простият не иска да остави глупостта си и да обикне знанието? Защото е упорит, в това което е негово и твърде много го обича. Даже понякога си мисли, че ще изгуби, ако се образова и се изучи. Затова той гледа на всякакъв вид развитие с насмешка, защото се самозаблуждава, че това, което има, е достатъчно. За да стане по-ясно, ще го кажа по следния начин: това, което знае е достатъчно и не смята, че е нужно да придобива повече. Мъдрият Соломон обаче пише:    Сърцето на благоразумния придобива разум, и ухото на мъдрите търси знание. Притчи 18:15    Тези думи достатъчно ясно ни разкриват заблудата, в която живее простия. Докато той убеждава себе си, че знае и е постигнал достатъчно, съзнателно се лишава от всичко, което Господ иска да му даде. Как Той да му даде повече, след като простият не желае?   Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде.  Яков 1:5    Тук ясно се вижда разликата между безумния и благоразумния. Докато единият е убеден, че има всичко, от което се нуждае и не му трябва повече, то другият е насочил сърцето си да придобива разум и ухото си да търси знание. И не само това, а самият Господ му помага да придобие мъдрост, понеже иска от Него. Простият не желае, защото не осъзнава своето собствено състояние.    Единственият начин Господ да му даде мъдрост, е, когато осъзнае, че не му достига. А за да може да стигне до това място на осъзнаване, трябва да се вслуша в съвета на Словото.    Послушайте поука, не я отхвърляйте и станете мъдри. Притчи 8:33   По всичко си личи, че простият човек не обича достатъчно Божието слово, защото ако го обичаше, то той би бил изобличен от него. Но понеже не чете и не размишлява върху него, то той възпира действието на Светия Дух в живота си. Добре е да си напомним думите на нашия Господ Исус, Който казва:    А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина… Йоан 16:13а.    Как Божият Дух да упътва човек към истината, след като той не я обича? Как Господ да го умъдри, след като той не желае? Когато размишляваме за простотията в човека, можем да видим, че всъщност тя се явява негов враг. Защото го държи далече от Бога и възпира неговото освещение. Тя унищожава всякаква мотивация за развитие и растеж, като го мами, че няма нужда от тях. Сатана знае, че простите човеци лесно могат да бъдат контролирани. И може би използва точно тяхната простотия като оръжие, за да ги подтиква да вземат пагубни решения за живота си. Тези техни безсмислени избори ги довеждат до страдание, а често пъти и до отчаяние. Не може да не прозрем тази хитра тактика, която той използва срещу своите жертви. За да може да постигне, обаче, своите цели този така противен враг използва една стратегия, която винаги умело прикрива.   Безумният човек се сприятелява с други безумни.    Безумната жена е бъбрица, проста и не знае нищо. Седи при вратата на къщата си, на стол по високите места на града и кани онези, които минават, които вървят право в пътя си, като им казва: Който е прост, нека се отбие тук; а колкото за безумния, нека казва: Крадените води са сладки, и хляб, който се яде скришом, е вкусен, но той не знае, че мъртвите са там, и че гостите й са в дълбочините на ада.  Притчи 9:13-18   Има една поговорка, която гласи следното: “Кажи ми кои са приятелите ти, за да кажа какъв си”. Не трябва да се учудваме, че простите хора са заобиколени с други, които са на техния акъл. Това е присъщо за тях, понеже не искат да бъдат близки с човеци, които ги превъзхождат в мъдрост и знание. Даже бих казал, че често пъти презират тези, които се отличават от тях. Затова можем да видим как цар Соломон ясно описва една житейска картина. Той рисува простотията като безумна жена, която твърде много говори, но и също така кани минаващите да се присъединят към нейната компания. След като тези, които ходят право в пътя си, решат да се спрат и заслушат в думите ѝ, тя ги подлъгва, като ги убеждава в твърдения, които не са верни. Понеже са се отделили от пътя на мъдростта и са се вслушали в глупостта, те неусетно тръгват към ада. Въпрос на време е да стигнат до неговата дълбочина.   Затова единственият начин този враг да бъде победен, е, човек да обикне Божието слово. Защото само тогава то ще може да заживее в сърцето му и да обогати неговия живот. Обновяването на ума чрез Библията е задължителен принцип за мъдрия. Когато отваря страниците на святата книга, той съзнателно пренебрегва своето его, знания и опит, за да позволи на Божия Дух да го преобрази. Само тогава Господ ще го изпълни с повече мъдрост, когато отиде при Него. Аз съм на мнение, че в никакъв друг случай простотията не може да бъде победена. Затова всеки трябва сам да реши дали иска да бъде мъдър и да познава истината или да остане прост, и да живее в самозаблуда.   Твоето слово е добре пречистено, затова слугата Ти го обича. Псалм 119:140