БИТИЕ, глава 12:6-9 Д

ДА ЖИВЕЕШ МЕЖДУ ХАНААНЦИ (Четиво с продължение — Част 1)

„…и дойдоха в Ханаанската земя. И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В онази земя тогава живееха ханаанците. И Господ се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя.“

— Битие 12:5-7

Да влезеш в земята на обещанието никога не е било просто разходка. За Аврам това е било сблъсък с реалност, пълна с враждебност.

Той е бил семит — потомък на Сим, синът на Ной. А трябвало е да разпъне шатрите си насред земите на ханаанците — потомците на прокълнатия Хам. Около него не са живеили гостоприемни съседи, а войнствени и сурови племена: аморейци, евусейци, евейци, филистимци… Народи, стъпили здраво върху земята от Сидон до Газа и от Содом до Цебоим. И за тях този чужденец е бил всичко друго, но не и добре дошъл.

Именно тук Аврам получава от местните своеобразно „клеймо“ — наричат го „евреин“ (Бит. 14:13). В тогавашния контекст тази дума не е била просто етноним, а нарицателно. Означавала е „преминаващ“, „пришелец“, „странник без корени“ — с две думи: бежанец.

Представете си как са го виждали местните владетели: някакъв скитащ номад, чиито стада изяждат тревата им и изпиват водата от кладенците им. И на всичкото отгоре — пристигнал с невъобразимата претенция, че е призован от Единствения истински Бог! Че превъзхожда техните идоли, че си говори с Твореца и че един ден неговото потомство ще притежава целия Ханаан!

„Гледай ти, каква нахалност!“ — сигурно са си казвали те.

За местните Аврам не бил просто странен чудак и празнодумец, а потенциално опасен фанатик, от когото е най-добре да се отърват при първа възможност.

Това ме кара да се замисля…
Защо днес очакваме светът около нас да ни посреща с аплодисменти?

Нима днешният свят е по-различен от древния Ханаан? Защо се изненадваме от хладината или насмешката на хората, когато им заявяваме, че ние познаваме Истината, че сме избрани и че спасението е възможно само чрез нашия Бог? Та нали и нашите претенции към този свят звучат за него точно толкова безумно, колкото са звучали думите на Аврам край дъба Море?

Как се живее като „пришелец“ сред хората, които притежават земята?
И как да запазиш вярата си, когато не си заобиколен от духовния Ханаан?

(Следва продължение…)