ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 15:1-9

„Тогава дойдоха при Исус фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?
А Той им отговори:
Защо и вие, заради вашето предание, престъпвате Божията заповед? Защото Бог е казал: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща си или майка си, непременно да се умъртви.“
Но вие казвате: Който рече на баща си или на майка си: „Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога“, той може и да не почита баща си или майка си. Така, заради вашето предание, осуетихте Божието слово.
Лицемерци! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:
„Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им стои далеч от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“
(Матей 15:1–9)

Фарисеите не са само представители на древната еврейска секта.
И днес се срещат религиозни лицемери, които налагат своите човешки разбирания и традиции като Божии.

Основната причина за тяхното погрешно поведение, която Исус посочва, не е, че не вярват в Бога; не е, че не знаят Неговите повеления; нито че не Го почитат — макар и само с устата си. Причината е, че сърцето им се е отделило от Божието сърце. Затова те „напразно“ почитат Бога, погрешно учат другите на Неговите повеления и с поведението си „осуетяват“ Божията воля.

Обвинението в „осуетяване“ на Божията воля е най-сериозното и най-тежкото следствие от това, че „сърцето им стои далеч“ от Бога.

Какво означава „сърцето им стои далеч“?
Не става въпрос за анатомичния орган, а за центъра на техния емоционален, мисловен и волеви живот. Ние често употребяваме израза „сърце“, за да обосновем нашите копнежи, мисли, желания и решения, но рядко можем ясно да обясним какво всъщност означава това „сърце“, за което говорим.

Бог в Словото Си — в Стария и Новия завет — е употребил израза „сърце“ повече от 700 пъти, не само за да подчертае неговата важност, но и за да ни разкрие характеристиката на този вътрешен духовно-душевен център. Защото:

„Божието слово е живо и действено, по-остро от всеки двуостър меч; прониква до разделяне на душата и духа, на ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12)

Невероятен е начинът, по който Бог ни е сътворил — с дух, душа и тяло, които по естество са различни и отличими по характеристики, но трайно съединени в една личност.

Тялото ни, чрез слуха, зрението, обонянието, осезанието и вкуса, изследва, контактува и ни въвежда във физическия свят.

Духът ни се докосва до Бога и до духовния свят, а в душата се обединяват възприятията от духовната и физическата реалност.

„Душата е потенциално най-могъщата част на човека, понеже духът и тялото се сливат в нея, като я превръщат в сърцевина на личността, която от своя страна оказва влияние върху тях. Преди грехопадението силата на душата се е намирала напълно под управлението на духа. Силата на духа следователно е била нейна сила. Сам по себе си духът не може да влияе на тялото, а само чрез душата. Това се вижда от Лука 1:46–47: „Величае душата ми Господа, и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.“ Тук промяната на времената показва, че първо духът трябва да се възрадва, преди душата да може да величае Господа; духът предава радостта на душата, а душата я изразява чрез телесните органи.“
(цитат от „Духовният човек“, том 1, Уочман Ни)

В душата се намира сърцето на човека, което е сърцевината на неговата личност. Сърцето включва волята, интелекта, емоциите, мислите и въображението. Чрез сърцето си човек осъзнава смисъла и целите на своето съществуване. Това обаче не означава, че то винаги е правилно и безпогрешно.

Пророк Еремия възкликва:
„Сърцето е измамливо повече от всичко
и е страшно болно;
кой може да го познае?“

И веднага идва отговорът от Бога:
„Аз, Господ, изпитвам сърцето,
изпитвам вътрешностите,
за да въздам на всеки според пътищата му
и според плода на делата му.“
(Еремия 17:9–10)

Мъдрецът Соломон, чрез откровението на Светия Дух, ни съветва:
„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“
(Притчи 4:23)

Но нека се върнем към 15 глава на Евангелието според Матей.

Христос цитира пророчеството на Исая и обвинява фарисеите — вярващи хора — че сърцата им стоят далеч от Божието сърце. Ето самото пророчество:

„И рече Господ:
Този народ се приближава към Мене с устата си
и Ме почита с устните си,
но сърцата им стоят далеч от Мене,
и благоволението им към Мене е
по човешки поучения, научени папагалски.
Затова ще пристъпя да извърша чудно дело сред този народ —
чудно и странно дело;
и мъдростта на мъдрите им ще изчезне,
и разумът на разумните ще се скрие.“
(Исая 29:13–14)

Обвиненията към фарисеите са следните:

1. Приближават се до Бога само на думи, но не и с дела.
2. Почитат Го с устните си, но не и със сърцата си.
3. Изпълняват човешки поучения, научени механично, без осмисляне и без проверка дали наистина са от Бога.
4. По същия начин механично преподават и налагат на другите човешки поучения, изисквания, закони и норми.
5. Така осуетяват целта и смисъла на Божието слово.

Тези обвинения са изключително сериозни, а последствията — още повече.

Затова трябва да бъдем бдителни и нащрек за появата на съвременни фарисеи.

Възможно е да не познавате други фарисеи освен пишещия тези редове.
Ако е така, не е лошо да погледнете в огледалото —
за да проверите дали там не се е скрил
някой малък фарисей.