Семейството като духовна битка – на изток от рая

Предишната част можете да си припомните тук…

И така, какво общо има духовната битка със семейството като цяло или конкретно с вашето семейство? Преди всичко това е от значение, понеже за да разберем благовестието, ние трябва да видим, че нещо е тръгнало много зле в тази вселена. Християнското учение нарича това „Грехопадение.” Когато нашите предшественици избрали да заемат страната на бога-змия вместо на своя Създател тяхната мисия се провалила чрез изгонването им от Божието присъствие, даващо живот. Това означавало катастрофа за всичко свързано с носещото Божия образ човечество. И семейството, което е сред първите, създадени от Бога структури, понесло голяма част от тежестта на това нещастие.

Веднага щом мъжът и жената съгрешили, техният съюз на една плът пострадал. Те се засрамили от присъствието на другия и започнали да се обвиняват взаимно за своя бунт. Сега техният брак бил белязан от недоверие, липса на хармония и съперничество (Битие 3:16б). Техният призив бил напълно объркан. Жената като „майка на всичко живо” (Битие 3:20) сега понася болка и страдание при раждането (Битие 3:16а). Призивът на мъжа да обработва земята, от която дошъл, е препречен от прокълнатото творение, което повече не го разпознава като Божий представител (Битие 3:17-19).

На изток от Едем библейската история ни показва как семействата се разпадат по всякакъв начин. Виждаме братя, които си завиждат и се убиват един друг (Битие 4:1-16), полигамия (Битие 4:23), разделение между баща и син (Битие 9:18-27), изнасилване (Битие 19:1-11; 34:1-31), кръвосмешение (19:30-38), отмъщение чрез убийство на честта (34:1-31), сексуално изнудване (Битие 39:1-23) дори съпруг готов да накара своята съпруга да проституира, за да получи той политичексо влияние (Битие 12:10-20). Напомням ви, че това е единствено в първата книга на Библията. Пораженията продължават през целия канон и отвъд него. За семейството повече няма място в рая.

Важно е да разберем това, понеже, за да сме в състояние да изградим здрави семейства, ние трябва да се справим с факта, че всички сме част от едно дисфункционално семейство, тъй като всички водим началото си от семейната история на Адам. Нашата семейна история е в състояние да запечата в психиката ни това, което ние считаме за „нормално” или „ненормално.” Например, когато една двойка се ожени, те трябва да работят, за да могат да напаснат помежду си всякакви навици и темпераменти – нещо, което е доста трудно. Често пъти начинът, по който ние вършим нещата, идва автоматично, без предварително да сме го дискутирали, защото така са го правели нашите родители.

Когато със съпругата ми се оженихме едно от нещата, които казах още първия ден беше, че не искам куче в къщата. Нямах истински аргумент освен твърдението: „Това е отвратително.” Поглеждайки назад ми се струва, че отношението ми вероятно е било такова поради мнението на моите родители. Те смятаха, че да държиш животно в къщата винаги е нечистоплътно. Хората, които познавам с домашни любимци обикновено са потвърждавали това (понеже обикновено имат у дома си цяла менажерия). Сега, около 20 години по-късно, докато пиша тези думи, в краката ми лежи нашето куче Уейлън. Не бях премислил своята дефиниция за куче, тя просто не пасваше на разбирането ми за „нормално”, докато не видях и обратната страна. Понякога начинът, по който виждаме нещата е добър, но често не е. Това е вярно не само за някои от нас, на микро ниво, а за всички ни, на макро ниво.

Благовестието ни информира, че не можем да разберем правилно света около нас без да правим разлика между тези аспекти, които са „от началото”. По този начин това касае и аспектите, които са част от проклятието на владението на смъртта. Веднъж чух един човек да защитава факта, че изневерява на дъпругата си с други жени, понеже това е „естествено.” Моногамията се среща рядко сред бозайниците, разсъждаваше той, и еволюционната история е подготвила човека да се стреми да „разпръсне семето си” колкото е възможно по-широко. Предвид факта, че всеки ден загиват хора от свлачища и нападения на крокодили, трябва ли да заключим, че тъй като това е „естествено”, можем да позволим убийството? Знаем от Божието слово, че природата е изкривена. Нещата не стават по начина, по който би трябвало да се случват и голяма част от това изкривяване се проявява в семейния живот.

Семейството обаче не е просто аспект от проблема, а и част от неговото решение. Да, човечеството изпитва болка и трудности при раждането на деца, но и благодат, защото по този начин то на практика продължава да съществува. Всъщност от самото начало Бог е заплашил змията с едно пророчество, че главата ѝ ще бъде смазана от семейството. „Семето на жената” ще донесе свалянето на мрачните владетели на този век, макар че това няма да стане без болка и трудност: „Той ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Битие 3:15).

Разбира се, точно това се случва. Чрез човешкото семейство, и по-конкретно чрез рода на Авраам и Сара, Бог ни дава едно дете, Господ Исус Христос, чрез което всичко е примирено „въдворявайки мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст”  (Колосяни 1:20).

Превод: Радостин Марчев

Източник: Семейство, тласкано от бури

Следва продължение…