9 февруари / ИСАЯ

прочит за деня: Исая 29-33

ЗА
ЯЗДЕНЕТО НА БЪРЗИ КОНЕ

Сънувах
сън: На овално блюдо в средата на голяма маса беше сервирана огромна риба,
непокътната. По масата имаше десетина чинии с остатъци и рибешки кости. Нямаше
никого. Столовете бяха разбутани един надясно, един наляво – сякаш всички бяха
яли набързо и по даден знак бяха хукнали нанякъде…

Все
по-задъхано е ежедневието ни. Високи оборотите, на които живеем. Сякаш има
някаква компресия на времето. И колкото по-бързо тичаме в надпревара с него,
толкова повече не ни достига.

Дал
ни е възможност за избор Бог: Или „в
завръщане и почивка ще се избавите”, или „…ще бягате, докато останете като окастрено дърво на планински връх,
като знаме на хълм!” – ни казва в Исая 30:17. Няма нищо по-тъжно от
окастрено дърво на планински връх, от угаснало огнище, засипано с пепел. „Най-тъжното
е да видиш как някой, който е дал тържествено обещание да бъде мощен посланик
за Бога в света, само дими като угаснал вулкан” – казва Осуалд Чеймбърс.

Угаснал
ли е твоят Ариил? Поради препускане и липса на време с Бога?

Т.Д.Джейкс
казва: „Ако молитвеният ти живот се поизпари и служението ти наклони везните,
ще те смаже!”

Аз
отказвам да попадам в капана на времето, на завихрените обороти. Отказвам да бягам,
да „яздя на бързи коне” и да наранявам моя Бог, пренебрегвайки времето си с
Него. Защото Той е приготвил богата трапеза за мен и ме чака, за да се смили над мен (30:18).

Чака
ме, за да получи от мен сърцето ми, любовта ми, желанието и решението  ми да вървя в Неговия път и да върша Неговата
воля. Чака ме и за да ми даде всичко, което не ми достига, за да устоя в решението
си. За да ме изпълни със Своя мир, с нова вяра и доверие, и увереност. С нова
мяра от Духа Си.

„Блажени всички, които Го чакат.”
(30:18)

Научи
ни, Господи, да Те чакаме!

Да
вечеряме с Теб богато, за да извървим пътя, който имаш за нас докрай!

Светлана Каролева