10 Февруари / Матей

прочит за деня: Матей 14-16

Господи, избави ме!

Спомняте ли си чий беше този възглас? На Петър, който
потъваше в бушуващото езеро.

В тази история Петър преживя нещо невиждано дотогава. За
един кратък момент той се движеше отвъд физическите закони. Движеше се в
свръхестественото,
докато погледът му беше насочен към Исус. В мига, в който се взря в силния
вятър и прецени ситуацията с човешката си логика, започна да потъва. Страхът
завладя сърцето му, а вълните не се забавиха да го залеят. „Господи, избави ме,
потъвам!“- извика той. В същия миг Исусовата ръка се протегна към него и го
спаси.

Попадали ли сте в буря?

Не е нужно вашата буря да е била в езеро или да е зависела
от метеорологични условия. Говоря за житейска буря. Като разочароване,
предателство, загуба, проблеми в семейството, в работата, болест и др. Често в
тези ситуации страхът ни връхлита неканен. В ума ни започват да прескачат
ужасяващи картини, които сковават мислите и преценката ни. Понякога страховете
ни имат основателна причина, друг път са плод на нашето въображение.

Страхът e усещане, до което не е възможно да не се докоснем.
По-важно е какво въздействие ще му позволим да окаже върху нас. От една страна,
дяволът иска да използва страха като средство, с което да убие нашата вяра. От
друга, Бог го допуска, за да ни научи да Му се доверяваме. Когато се
страхуваме, осъзнаваме своята слабост. Естествена човешка реакция е да потърсим
помощ от някой по-силен от нас. А Бог не само че е способен да ни избави, дори Той копнее да Му
предадем страховете си! Защото, когато го правим, ние ще гледаме към Него, а гледайки
към Него, ще бъдем способни да ходим по водата.

Дяволът знае, че когато позволим на страха да заживее в нас трайно, ние вече не представляваме заплаха за него. Този страх ни ограбва и занимава мислите ни дотолкова, че не ни остава време за друго. Постепенно се превръщаме в „хронично страхуващи се хора“. Безпокойството отнема всичката ни сила. Умората и усещането за безсилие стават все по-тежки за носене. Изпитваме трудност да се съпротивим. Малко по малко вярата за промяна започва да гасне. Рефлексът да извикаме както Петър: „Господи, избави ме!“ – също. Тогава се предаваме… Но Господ не ни е предал. И никога няма да го направи! Исус очаква вика ни! Той иска от нас да преживеем истинността на словото Му!

Как ще стане това?

Например, когато си пред лекарския кабинет в очакване да
разбереш дали детето в теб ще оцелее или дали диагнозата ти е окончателна, мисли
на страх и ужас се вплитат в сърцето ти.  Но когато, заедно с тях, мисълта да си отвориш
Библията те пробуди – направи го!

И когато Бог ти проговори:
Не бой се, защото Аз съм с тебе;
Не се ужасявай, защото Аз съм Твой Бог,
Ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да!
Ще те подкрепя с праведната си десница“ (Исая 41:10)…
…хвани се здраво за това слово, и помни, че то е истина, каквото и да се случи!

Когато преминаваме през бури, вярата ни е подложена на
изпит. Дали ще се поддадем на обстоятелствата и ще се обезверим, отчаем и
предадем? Или ще издигнем очи към Бога и ще извикаме, колкото сили имаме: “Господи,
избави ме!“

Успешното преминаване на този изпит зависи от нашето обръщане към Бог, от нашия вик за помощ, въпреки всичко. Тогава Божията ръка се протяга и хваща нашата и ни превежда през трудната ситуация по най- .подходящия начин.

Благодарим ти Господи, че дори да сме „усъмнили се
маловерци“, когато извикаме към Теб, Ти си наблизо, за да ни избавиш!

Николета Ботева