Днес, се качвах с още трима човека с един малък асансьор до шестия етаж на една административна сграда. Когато стигнахме шестия етаж асансьорът спря, но вратата не можеше да се отвори. В асансьора беше горещо и определено нямаше много кислород, а вътре бяхме 4 човека. Опитахме се да отворим вратата но не ставаше. СЛАВА НА БОГА, стана чудо и вратата скоро се отвори. Замислих се колко много наши братя и сестри в Африка, Близкия изток и Азия са затворени на места, където оцеляват само с Божията помощ. В Еритрея например много християни – мъже, жени и децата им са затваряни в метални контейнери изложени под яркото слънце, които освен всичко друго ползват и за тоалетна.

Вярвам, че Божията воля е тези, на които им е дадена свобода, да се застъпват за тези, на които им е отнета свободата.

„Спомняйте си за затворниците сякаш сте заедно с тях в затвора. Не забравяйте страдащите, защото и вие имате тяло, което може да бъде подложено на страдания.“ (Евреи 13:3, СП 2004)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.