23 Юни / ЛУКА

прочит за деня: Евангелие от Лука 13-14 глава

ПЛОД НА ПОКАЯНИЕ

“Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките
галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви: не; но ако не се покаете,
всички така ще загинете. Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху
които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора,
които живеят в Ерусалим? Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще
загинете”.

Често, когато се случи масово нещастие и нелепо загинат множество
хора, през ума ни минава мисълта – не е ли това Божие наказание върху тях, не
са ли застигнати тези хора от собствения си грях? Човешката логика търси
някакво обяснение, за да обясни необяснимото. И го прави от страх. Търси
причинно следствена връзка, за да може да я изследва и вземайки мерки,
евентуално, да се предпази в бъдеще.

Пред лицето на смъртта човек осъзнава своето безсилие и разбира,
че няма сигурност в нищо и нищо не зависи от него. Естествената му реакция в
такъв момент е да търси виновник за случилото се. Или трябва хората, на които
се случва, да са си го заслужили по някакъв начин, или виновен е Бог, че
допуска това да се случи на невинни хора.

При всяко нещастие човек се сблъсква с въпроса: Защо? И ако не
може да намери логично обяснение, започва да обвинява, обикновено първо себе
си, а след това и останалите.

Но логиката, която Исус ни показва в тези стихове, е
съвсем различна. Той не търси причинно следствена връзка, за да обясни
случилото се. Дори изобщо не се спира на въпроса защо. Просто посочва, че
нашата логика е погрешна, ако търсим причината за определено нещастие в нечии
конкретни грехове. Вместо  това, обръща вниманието ни директно към
първопричината за човешкото нещастие и смърт – греха. И веднага дава
разрешението – покаяние.

Важното за Него е състоянието на сърцето ми, не защо, а как
ще реагирам в тази ситуация. Дали ще се огорча и ще търся виновник за случилото
се или ще оставя страданието да очисти сърцето ми и да ме доведе до покаяние.

И не случайно Исус продължава с притчата за смоковницата, която
три години не дава плод, но земеделецът не я отсича, напротив, оставя я още
една година, за да я разкопае, натори и тогава да види дали ще даде плод.
Такова е Божието дълготърпение и милост към нас. Във всяка една ситуация,
колкото и нелепа да изглежда, Той ни дава нов шанс, разкопава и тори, за да
може, в крайна сметка, да принесем плод на покаяние.

Габриела Николова