2 Коринтяни 8 глава

ИЗРЯДНИ ПРЕД БОГА И ПРЕД ЧОВЕЦИТЕ

Тест за мотиви

В посланията си към Коринтяните Апостол Павел повдига изключително сериозни въпроси за морални категории като искреност, честност и мотиви. Тези добродетели надхвърлят проявленията на едно механично и „папагалско“ християнство.

„Не казвам това като заповед, а за да изпитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите… понеже се грижим за това, което е честно не само пред Господа, но и пред човеците.“ 2 Кор. 8:8, 21

Апостолът хвали бедните македонски вярващи за щедрите дела на тяхната любов и вяра в Христос. Чрез този пример той предизвиква реакцията на значително по-богатите и претенциозни вярващи в Коринт. Това е било своеобразен тест за истинското ниво на тяхната вяра, посвещение и любов.

Как реагираме на чуждия успех?

Замислете се: каква е реакцията, която спонтанно изниква в нас, когато чуем похвала за щедростта, дарбите и духовните успехи на другите? Това е отличен лакмус за истинската природа на нашата любов – към тях, към Бога и към всеки, на когото служим.

Твърде често мотивите зад делата и служението ни като християни не са свързани с чиста любов към Бога, а с:

• Състезателен дух и желание за доказване;
• Конкуренция с останалите вярващи;
• Скрит стремеж за реванш.

Ако мотивите за делата ни са просто производно на желанието да изпъкнем и да се докажем – правейки се на „по-духовни“, „по-добри вярващи“ или „по-светии“ – тогава какъвто и духовен подвиг да извършим, той няма да бъде за Божия слава, а за наша собствена. При това положение демонстрираната от нас „любов“ остава просто проява на хитра себичност и прикрит егоизъм, лишени от реална духовна стойност.

Знайте едно:
Пред Онзи, Който вижда не само делата ни, но познава из основи мислите и мотивите ни – ТОЗИ НОМЕР НЕ МИНАВА!

Изрядни и пред хората
Има и още нещо… Ние трябва да бъдем безупречни не само пред Бога, но и пред човеците!

„…понеже се грижим за това, което е честно не само пред Господа, но и пред човеците.“ (2 Кор. 8:21)

Трябва да бъдем изключително внимателни. Освен че е необходимо да имаме чиста съвест пред Всезнаещия Бог, ние трябва да пазим доброто си име и пред хората. За разлика от Твореца, хората не знаят всичко, много неща не са им ясни и твърде често се уповават на догадки и предположения.

Някои църковни служители губят своя кредит на доверие пред обществото не защото са извършили нещо грешно, а защото поведението им е било непрозрачно. А непрозрачността неизбежно ражда неясноти, подозрения и обвинения.

В заключение:
Съветът на Апостола е ясен: всичко, което вършим, трябва да бъде насочено не само към прослава на Бога, но и към изграждане и назидание на хората около нас.

„И тъй, като познаваме страха от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.“ (2 Кор. 5:11)