МЪЖЕ НА ЖЕНИТЕ СИ
и БАЩИ НА ДЕЦАТА СИ

Четиво с продължение от 1ТИМОТЕЙ, ГЛАВА 6-D

„Но ти, човече Божий...“ 1Тим.6:11
„…за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ 2Тим.3:17
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ.„ Бит.1:27

Братя,
ние сме призвани от Бог да бъдем не само защитници и творци,
но да бъдем и  СЪПРУЗИ – МЪЖЕ НА ЖЕНИТЕ СИ и  добри БАЩИ НА ДЕЦАТА СИ!

В Едемския рай, Адам е открил, че въпреки изобилието на всичко и на превъзходната красота, с която е бил заобиколен, не е могъл да живее сам, имал е нужда от помощник, другар  и близка душа…

Задавали ли сте си този въпрос:
Защо Бог не е създал Ева едновременно с Адам, така както по двойки – мъжки и женски е създал всички животни?

Ами защото не сме животни, а разумни същества!
Ние се събираме в семейни двойки с чувства, по собствена воля и с разум, защото съзнаваме нуждата от другар, помощник и сродна душа.

В самото начало Адам е бил сам в Едемската градина,
но и в най-голямата красота може да има самота!

Адам е бил съвършено завършено, красиво, разумно човешко същество. Бил е заобиколен от невероятно красивата – девствена природа. Прекрасни животни и райски същества са се разхождали около него и той свободно е общувал с тях и с Бог. Това е била една изначална, съвършена и хармонична идилия на съюз между мъжът, неосквернената природата, райските същества и Бог.
И все пак нещо е лисвало!
До появяването на Ева, тази Едемска картина е била незавършена, непълна и недостатъчна!
Нали разбирате, че и най-голямата красота, не може да запълни бездната на човешката самота!

А сега си представете изненадата и очарованието на Адам,
           когато за първи път е видял нашата прабаба
                       – прекрасната, невинна и малко наивна Ева!

Да, да и те някога са били млади, красиви и влюбени – ама много влюбени! До толкова влюбени, че когато Ева е била излъгана от змията и е яла от забраненият плод, и Адам е знаел, че тя ще умре, той е предпочел и той да яде и да умре с нея, но да не бъдат  разделени…

От тогава насам, застанали пред олтара и пред Бог, семейните двойки шептят:

„До като смъртта ни раздели…“

Някой пред олтара е казал на невястата си:
„Ако живееш до сто години, искам да живея един ден по-малко от теб, така че никога да не трябва да живея без теб…“

Убеден съм, че точно заради тази всеотдайна и жертвоготовна любов, Бог е изпратил Своя Единороден син, за да изкупи и спаси човечеството! Бог, виждайки, че венецът на Неговото творение, обекта на Неговата вечна и безусловна любов, падналата Му невяста, съгрешилото, смъртно човечество,  със смъртта ще бъде разделено от Него навеки, е избирал да се въплъти в плът подобна на нашата, и в плътта Си, Която е била подложена на немощ, болка и смърт, да се съедини с нас, да умре със нас, но да не ни изостави!

Това е велика, безкрайна,
неописуема и за някои
може би безумна любов!

За разлика от Адам, Бог е безсмъртен, носещ живот и възкресяващ. Затова с Неговото възкресение, ние ще бъдем възкресени! А Адам е бил раним, смъртен, краен и въпреки това готов да се раздели с живота, заради любовта си…
           – безумец, глупак и влюбен… участник в романс,
                  от който днес може само да се възхищаваме!
Момчета, вие които все още не сте открили обекта на своята любов… вие все още нищо велико, не сте изживели!

Следва продължение…