1 КОРИНТЯНИ, глава 6

СВОБОДА ИЛИ РОБСТВОТО

„Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да бъда завладян от нищо. Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, но за Господа, и Господ е за тялото; а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.“ 1 Коринтяни 6:12-14

Изглежда, че ранните християни в Коринт често са цитирали популярната за времето си максима: „Всичко ми е позволено…“, превръщайки я в удобно извинение за своето морално и духовно падение, и грях. Парадоксално е, че доводите, с които тогавашните вярващи са оправдавали плътските си компромиси, са същите, които съвременният човек използва днес:

„Така ме е създал Господ.“
„Това са просто моите естествени нужди.“
„Тялото ми го изисква.“
„Обстоятелствата бяха твърде силни и непреодолими за мен.“
„Имам пълната свобода да го върша.“
„Нищо човешко не ми е чуждо.“

Да, апостол Павел не отрича този факт – всичко ни е позволено.
Творецът ни е дарил със свещения дар на свободната воля, поради което ние не сме ограничени в своите решения, мисли, думи или поведение. Но апостолът веднага поставя голямото предупреждение: всяко наше решение носи своите вечни последствия.

Онова удоволствие, страст или навик, което е наложило волята си над нас и е променило поведението ни, всъщност вече ни е обладало и покорило. Когато плътта наложи своите прищевки, нагони и охота, тя започва да господства над цялото ни човешко естество. Тя узурпира душевната сфера – нашите чувства, разум и воля, и помрачава духовната ни същност – интуицията, съвестта и живата ни връзка с Бога.

По този начин низшата, материална, греховна и преходна човешка природа започва да диктува „дневния ред“ и да властва над висшето, духовно и безсмъртно естество, заглушавайки гласа на разума, мъдростта и възвишеното Божествено откровение, воля и идеали.

Да, плътта несъмнено има своите биологични нужди, но тя е временна.
Словото ни напомня, че Бог ще унищожи както нея, така и материалните неща, които я задоволяват. Ако позволим на плътските страсти да определят земното ни поведение, те неизбежно ще определят и нашата вечна съдба. Ето защо всеки от нас е изправен пред съдбоносен избор: дали да позволи на временното и греховното да зачеркне вечното ни състояние в Бога.

Апостол Павел вече е взел това решение за себе си и го заявява с категорична духовна яснота:
„Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко е назидателно!“ 1 Кор. 10:23

Време е и ние да вземем своето решение и да определим вечната си съдба!