За превеждането на Библията

27.07.2010 0 By Evangelsko.info

Глава XV от Пролога на втората рецензия на версията на Уиклиф.

Както Христос каза, че евангелието ще бъде проповядвано в целия свят и Давид каза за апостолите и проповядването им: „тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената” [Псалом 19:4] и пак Давид казва: и „Господ ще каже в писанията на народите и знатните в тях.” [Псалом 87:6 така, преведен в английските Библии до версията Доуай Реумс (1582/1609-10 г.) включително] т.е. в светата църква; и както Йероним казва за този стих: „Светата книга е Писанията за хората, защото е направена, за да могат всички хора да ги познават”; и знатните на църквата, които са в нея са апостолите, които имат власт над Свещените писания, защото със същата власт апостолите написаха своите книги и потвърдени от Святия Дух те са Свети писания и вяра на Християните; и такава чест не е имал никой след тях, така святи и умели, както Йероним свидетелства с този стих. Така и Христос каза на евреите, които викаха „Осанна” за Него в храма, че ако те мълчат, то камъните ще извикат, имайки предвид езичниците, които се покланят на камъни като техни богове. И ние англичаните, произлизайки от езичници сме тези камъни, е нужно да говорим Светата книга и като евреи, което е тълкувано като знаещи, символизиращо учени, да познаваме Бог чрез покаяние от грехове и чрез слушане на Божия глас, така че като грешници, молейки се на крайъгълния камък Христос, сме правилно символизиран като камъни т.е. твърди и вградени в основата. И дори похотливите учени свещеници да са дърво от индулгенции, ерес и много други грехове, колкото и да ненавиждат и да спират Светата книга, пак грешниците викат, за да я изучават и пазят с цена голяма и опасност за живот им.

По тази причина и други с общата любов да се спасят всички човеци в нашия свят, които Бог ще спаси, един обикновен човек преведе Библията от латински на английски. Първо, този обикновен човек положи голям труд с други хора и помощници събра стари Библии и книги на други богослови и разпространени глоси [коментари] за да направи една истинска латинска Библия; и след това да я изучава наново, текстът и глосите и другите книги, най-вече коментарите на Лира [Николас д’Лира] за Стария Завет за да му помогнат да изпълни тази работа. Трето, да се консултира със старите специалисти по граматика и богослови за трудните думи и трудните изречения, как най-добре се разбират и превеждат. Четвърто, да преведе ясно колкото може текста с помощта на много съмишленици умели да коригират превода.

Първо, трябва да се знае, че най-добрият превод от латински на английски е да се превежда според изречението [смисъла], а не според думата, така че изречението да е ясно на английски така както латински, но и да не се отдалечава от буквата; и ако буквата не е подходяща за превеждане, нека изречението бъде цяло и ясно, защото думите трябва да служат на намерението на изречението, защото иначе думите стават претрупани и фалшиви. Когато се превежда на английски, много решения могат да направят изречението ясно като например аблативния абсолют, който може да се предаде с тези три думи и съгласуван глагол: докато, защото, ако, според граматиката. Така, учителят четящ, аз стоя може да се предаде като докато учителя чете, аз стоя или ако учителя чете, аз стоя или защото учителя и т.н. В някои случаи е добре за изречението да се предаде с „когато” или „впоследствие” като например: когато учителя чете, аз станах или след като учителя чете, аз станах; а понякога може да е добре да се преведе с глагол със същото време. Например, arescentibus homoninus prae timore ще стане and men shall wax dry for dread (бел. пр. хората ще съхнат от страх). Също така, причастието сегашно или минало, независимо дали активно или пасивно, може да бъде трансформирано в еквивалентна фраза с глагол в същото време например dicens (казвайки) може да стане и казва или който казва и това би направило много места в текста ясни по значение, където ако се преведе на английски стриктно и буквално значението би било противоречиво и съмнително.

Също така, релативното причастие може да бъде изразено чрез местоимение и съюз, така че вместо който тича, да стане и той тича. А когато думата се използва само веднъж в пасажа, може да бъде дадена и в други места на пасажа колкото пъти е нужно за яснотата на превода. И въпреки, че думата autem обикновено означава но, може понякога да означава и, както старите специалисти по граматика твърдят. Също така понякога, един верен превод не може да бъде правилен, защото е невъзможно да се постави в контекста както например изречението: Dominum formidabunt adversarij ejus. Ако го преведем буквално: Господ своите противници страхува, но аз преведох интерпретивно: противниците Господни ще се страхуват от Него. Има и други изречения като това.

В самото начало реших с Божията помощ да направя значението акуратно и ясно на английски, така както е на латински или даже по-акуратно и по-ясно от латинския. И моля, заради любовта и ползата на Християнските души, ако някой знаещ намери грешка в превода, да го промени сам с по-добро тълкувание на латинския. Но първо нека бъде сигурен, че латинският му текст е правилен, защото ще открие, че много от латинските преписи са често грешни, ако се изследват някои от тях и особено по-новите.

Латинските Библии, използвани често (от които съм изследвал много) имат по-голяма нужда от корекция от колкото английската Библия, представена тук. Нашите латински Библии често се разминават с еврейския на Стария завет както мнозина вече са видели от коментарите на Йероним и Николас д’Лира и други експозитори. В такива места аз поставих бележка в полето, давайки истинското значение на еврейския и как е интерпретиран от тези коментатори. Това е най-нужно в Псалтира, който от всички книги се разминава най-много от еврейския, защото църквата не използва Псалтира, който Йероним акуратно преведе от еврейски. Наистина, в няколко от книгите църквата не използва автентичния превод на Йероним, както може да бъде показано чрез проверка на текста, който той използва в своите коментари. Дали съм превел ясно или по-ясно на английски от както е на латински, нека учените хора отсъдят, които знаят добре и двата езика и които знаят добре значението на Писанията. И дори ако някъде съм сгрешил, нека няма съмнение, че с Божията милост съм положил упорит труд, за да се завърши. И това като е направено, отново с Божията милост и с упорит труд, за да е възможно хората да използват тази английска Библия, за да обяснят на обикновения човек значението на Писанията по-ясно и кратко от колкото уважаемите стари богослови, които тълкуват латинския; и със сигурност по-ясно и правилно от много от мнозина скорошни хомилети и експозитори.

Дано Бог в своята велика милост ни даде благодат да живеем праведно и да видим истината и получили благоволение пред Бога и човеците да оползотворим времето си, било то късо или дълго според Божият промисъл. Но някои, които изглеждат учени и святи биха ни възпрели казвайки, че само ако хората са святи като Йероним, те биха могли да преведат от латински на английски, както той направи от еврейски и гръцки на латински; и че ние трябва да се въздържим и да не правим това, защото ни липсва святост и знание като на Йероним. Въпреки, че този аргумент изглежда приемлив, той не съдържа логика или добра воля, защото той е повече против самия Йероним и преводачите на Септуагинтата и срещу самата църква, отколкото против обикновения човек, който сега превежда Божието слово на английски. Защото Йероним не бе свят като апостолите и евангелистите, чиито книги преведе на латински и не притежаваше свръхестествената дарба на Святия Дух, която тези мъже притежаваха. Подобно и седемдесетте преводачи на Септуагинтата не бяха святи като Мойсей и пророците и не притежаваха техните дарби.

Още повече, че църквата в миналото е одобрявала не само правилните преводи, направени от смирени християни, стоящи във вярата, но и тези, направени от еретици, които чрез ловки преводи скриват много тайни на Христос, както Йероним свидетелства в пролога към Йов и Данаил. Колко повече тогава Църквата на Англия би трябвало да одобри истината и откровеността на превода на обикновения човек, който на никаква цена на тази земя не би съзнателно укрил най-малката истина или дори най-малката буква или йота от Светото писание, дори ако е незначителна.

И нашите критици не бива да поставят под въпрос светостта на този човек, живеещ един смъртен живот, тъй като не го познават и е запазен само за Божия съд. Ако те знаят някоя значителна вина на преводачите и помощниците им, нека я обявят (с любов), но да не осъждат нещо, което е направено правилно според Божия закон, както носенето на прилични дрехи, когато е нужно или язденето на кон на дълъг път, без да знаят истинската причина. Защото такива неща мога да бъдат направени само от простовати хора, колкото тези, които обявявани за велики и мъдри, яздят могъществено на позлатени седла и които използват копринени възглавнички и носят позлатени копринени дрехи с други суетни неща от света. Бог да ни даде милост и любов за общо добро, за да избегнем такава глупост, която е срещу всяка богоугодна причина и любов.

И въпреки това, тези светски духовници питат невъздържано: „Кой дух прави тези неуки мъже толкова дързостни, че да превеждат Библията сега на английски, след като четири велики богослова не посмяха да направят това?” Но този аргумент е толкова глупав, че не се нуждае от отговор, а от тишина или вежливо презрение. Защото тези богослови не бяха англичани, нямаха никаква връзка с англичаните и не познаваха английския език. Но не биха престанали да превеждат докато не свършат Писанията на собствения си език, езика на техния народ. Защото Йеороним, който бе римлянин по рождение, преведе Библията от еврейски и гръцки на латински и коментира много по текста; и Августин и други римляни разясниха Библията на латински на римляните, между които живееха, защото латинският бе общия език на хората в Рим и извън него, както английският е общ език на нашия народ. (А дори днес италианците не говорят латински, както честни хора, които са били в Италия разказват.) И числото на преводачите на латински надминава всяко знание, както Августин свидетелства във втората книга на своята Християнска доктрина, където казва: „Преводачите от еврейски на гръцки могат да бъдат изброени, но числото на латинските преводачи надминава всяко преброяване. Защото в началото на вярата всеки човек, който намери гръцка книга и мисли, че има познания по гръцки и латински, бе дързостен да превежда; което повече помогна отколкото попречи на разбирането на Писанията, ако читателите не са небрежни, защото сравнението на много преводи често хвърля светлина върху някое трудно изречение.” Така каза Августин. И за това Гростест казва, че бе Божията воля различни хора да превеждат и различни преводи да са в църквата, защото там където един е говорил неясно, друг е говорил по-ясно.

Господи, Боже! Ако в началото на вярата толкова много са превеждали на латински и то в полза на римляните, нека едно обикновено Божие същество преведе на английски за полза на англичаните. Ако светските ни духовници изследват историческите си книги, ще открият, че Беде преведе Библията и коментира по нея на саксонски, което е английски или говоримият по негово време език в земята. И не само Беде, но и крал Алфред, който основа Оксфордския университет, в последните си дни преведе началото на Псалтира на саксонски и повече би направил, ако бе живял по-дълго. Така и французите, бохемите и британците имаха Библията и други духовни книги и коментари, преведени на майчиния си език. Защо англичаните да нямат същите на своя майчин език, аз не мога да кажа, освен поради лицемерието и нехайството на духовенството; или може би нашият народ не е достоен за такава благодат и дар от Бога, поради техните някогашни грехове? Дано Бог в милостта си поправи тези зли причини и да даде на народа ни да има, разбира и истински да се покорява на Свещените писания за живот и смърт …