църковни евангелски новини от България и света

Tag archive

и

Правителството затваря 700 църкви – повечето Петдесятни

in Преследваната църква

Решението на Руанда да затвори повече от 700 църкви в столицата, поради безопасността, хигиената и шумовите нарушения на сградите, предизвиква обвинения, че правителството на президента Пол Кагаме потъпква религиозната свобода.

Във вторник (6 март) полицията задържа шестима пастори, обвинявайки ги в конспирация, за опита им да съберат и други духовници за да се противопоставят на заповедите на правителството за затваряне на църквите. Анастасе Шяка, председател на Правителствения съвет на Руанда, който е наредил закриването, е заявил, че действието е за „почитане на Бога“.

„Това означава, че ако сме християни, местата където се покланяме, трябва да отговарят на стандарти, показващи уважение към Бога“, каза Шяка пред „Ню Таймс“, англоезичен всекидневник издаван в Руанда. Повечето от 714те затворени обекта са малки Петдесятни църкви, подобни на тези, които се умножиха в Африка през последните десетилетия.

Лутеранският епископ Еварист Бугабо заяви, че заповедта за затваряне „не е насочена към определена деноминация“. „Това е въпрос на хигиена и сигурност за членовете на църквата“, каза той. „Докато църквите са се размножавали прекалено бързо в Руанда, тези, които са изпълнили изискванията, са безопасни“. Има повече от 1300 църкви в Кигали, столицата на Руанда, град с близо 1,2 милиона души.

”Тези сондажa ли дават вода на хората?” заявява Кагаме в широко цитирана критика за броя на църквите в града.

„Не мисля, че имаме толкова много сондажи. Имаме ли дори толкова много фабрики? Това е бъркотия“, добави той в изказването си по време на национално лидерско събрание миналата седмица. Дейвид Химбара, адвокат от Руанда в областта на международното развитие, базиран в Канада, нарече фалшиви оправданията на правителството за затваряне на църквите и заяви, че „истинската причина … е страх и параноя“.

„Кагаме строго контролира медиите, политическите партии и гражданското общество като цяло“, пише Химбара. „Църквите са представлявали последното свободно от контрол място. Кагаме знае това. Местното общество от църкви е било от малкото места, на които са смеели да си мечтаят и да говорят за промяна“. Химбара твърди, че проблемите с хигиената са широко разпространени в Кигали, където няма канализационна система или пречиствателна станция. Последният случай на дом за поклонение, който се е срутил в града е отпреди десетилетие, когато една католическа църква се е разпаднала на земята, докато се е строяла, убивайки двама души и ранявайки 14.

3 март и протестантите: култура, политика и духовност

in Реформация

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Д-р Теол. Доний К. Донев

„Българският превод на Библията е най- грамотната книга, що имаме на езика си” казва писателят-политик Стоян Михайловски за новия протестантски превод от 1871г. “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица и на боричкането на разни наречия за първенство,” потвърждава и поетът Пенчо Славейков. Изследвайки културния и исторически ефект на протестантската Библия и възрожденските процеси около нейното реализиране, проф. Ив. Шишманов определя заслугите на мисионерите в България като изключителни за историята ни. И наистина, промяната от западно към източно (търновско) наречие в българския език, е не само монументална крачка напред в развитието на българската култура, но и стъпка към възстановяването на историческата, изконна идентичност на българската народност. Което протестантите осъзнават и използват в работата си за пробуждане и еманципиране на българската нация в борбата за културна, църковна и национална независимост.

Култура и образование
Новият превод на Библията е не само инициаторски катализатор на Възраждането, но нещо повече – стъпка към един нов културен възход. От края на „езиковата безредица и на боричкането на разни наречия” идва и тъй дълго чаканото възстановяване на българската грамотност от Златния век на България. След векове на насилственото потурчване и религиозното гърчеене на българското самосъзнание, тя намира своята историческа реализация в широката публицистична дейност на протестантските мисионери започнала преди 200г. с първото пътуване на мисионера Пинкертон по българските земи търсейки преводачи за новия превод, който остава в историята под многозначителното прозвище „Цариградска Библия”.

Имено тази книжовна култура ще интегрират и будителите на Нова България, които изоставяйки килийното училище на средновековието, въвеждат нова европейска форма на образование, която бързо изгражда просветната основа на българското Възраждане. Неофит Рилски – който превежда Новият завет като учител в Габрово, Найден Геров и българската колегия в Одеса – които правят пълен прегледа на неговия текст, К.Попвасилев от Пазарджик и Хр.Пулеков – които заедно с копривщенци отказват да предадат протестантските Библии на пловдивската митрополия за изгаряне. Наред с тях са основаните от протестантите мисионерски училища в Свищов, Самоков, Пловдив, Русе и София, девическите пансиони в Троян, Ловеч, Стара Загора, първия земеделски колеж в България създаден по датски модел от д-р Едуард Бел Хаскел. И разбира се, протестантският Робърт колеж, който се превръща в алма-матер за най-значимите политици на Нова България.

Политика и мисия
Но както дългогодишният изследовател на евангелизма М. Петров отбелязва, целите на протестантските мисионери съвсем не са само образователни. Много преди техните български ученици да заемат място в правителството на освободена България, дейността на мисионерите декларира определена гео-политическа целенасоченост, а имено ограничаване на руската имперска политика към Балканите. Така чисто протестантската стратегия с про-европейско влияние, контрира монархическата източноправославна симбиоза на царство и църква със западния републикански модел, който дори апостолът Левски приема като „демократски”. Имено тази парадигма полага основите на социалност и общество от нов тип, които целят да променят българското самосъзнание от робство и васалство към национална идентичност и въставане срещу тирана, дори с цената на „Свобода или смърт”.

Взирайки се в последвалия век от българската история, ние не откриваме друга културна или политическа сила, която да даде такъв отпор на имперските мераци за влияние и контрол над България. В сравнение с нея, Санстефанският договор от 1878, Ньойския договор от 1919, договореността от московското посещение на Чърчил незабавно след деветосептемврийския преврат и дори падането на Берлинската стена през 1989г., са все национални примери за пораженско примирение. И този манталитет неминуемо и страшно отразява историята на България и нейните поколения, не само в една външна политика на оцеляване, но и в самите вътрешни процеси на възстановяване и редефиниране на българския Християнски дух роден през Златния век след Покръстването.

Та дори при Българския Великден от 1860г., протестантските мисионери са на практика единственият външен фактор в полза на българската кауза. Мисионерският план за автокефална и независима от държавата Българска църква следва реформаторския тезис за отхвърляне на фанариотското господство. Неприемането на този план от българска страна с всичките си претенции за църковна независимост и зрялост, днес се оправдава единствено в религиозната традиция на своята историческа и духовна яловост; в деконструирането на чудотворството и мистичността на истинската вяра и нейното маргинализиране като православие на думи, но криво правене на дела.

Духовност и давност
Ролята на протестантите в тези културни и политически процеси е немислима без основополагащите за едно модерно демократично общество протестантски пиетизъм и пуританска духовност. Образование, политика, икономически растеж и развитие на личността произлизат от онази вътрешно-човешка борба и жажда за свобода. А тя идва единствено от богоположените в създанието на човека свободна воля и лична свобода. Затова и борбата за освобождениеа е израз имено на онази част на дълбоката човещина заложена вътре в нас, която протестира и въстава в революционна борба против всеки рушителен режим на тоталитарен тиран или демагогски диктатор, който би се опитал да я покори.

Но тази свобода не съществува от само себе си. Тя идва с търсене, нужда и жажда за духовност. И то не религиозна ритуалност, а лична и дълбока духовност, която регламентира баланс между търсенето на истинското аз и причината заради която живеем. И това търсене само по себе си, предефинира ролята на църквата изцяло: от йерархия в услуга на лидера, към едно ново поколение на святост – свят Бог и свят народ.

Имено това са духовните иде, които протестантите залагат в процесите на българското Възраждане: национална идентичност чрез възстановяване на книжовност и култура, църковна и политическа независимост в една „демократска република” и духовно пробуждане, което не просто реформира, а редефинира, възражда и ултимативно възкресява търсенето на Бога от един цял Християнски народ. И тези идеи имат исторически явни последствия от славейковата мелодичност на Цариградската Библия и цифровата формула „1876 – Туркия ке падне” на евангелиста Петър Вежинов до гърма на черешовото топче на панагюрския протестант Стоил Фанджиков, та чак до призива на Бенковски пред четниците в Оборище моменти преди да обяви Априлското въстание: „Нека протестантинът да произнесе молитва!”

Затова и апостолът се обръща не само към онези с полит-църковни аспирации непременно да доминират религиозно, политически, а и културно (за духовно не може да става и дума), но и с послание към поколението на всяка църковна общност, която се стреми към святост: Народ сме и то Божий! С цена купени. Затова не ставаме за роби на човеци… (Коринтяном I, 7:23).

Хронология на протестантството до Освобождението на България:
1815 г. У. Х. Пинкертон предприема задачата да открие българи, способни да преведат Библията на говорим български език.
1823 г. Теодоси Бистрички издава нов превод на Евангелието от Матей с помощта на Британското библейско дружество.
1828 г. П. Сапунов издава новобългарско Четвероевангелие.
1840 г. В Цариград излиза от печат Новият завет в превод на Неофит Рилски.
1857 г. В Шумен е основана Методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън.
1858 г. Чарлз Морз се установява в Одрин заедно с първия българин, приел протестантската вяра – Гавраил Илиев.
1859 г. В Шумен пристигат мисионерите Флокън и Уелнис. В Пловдив се установяват У. Мериам и Дж. Кларк. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън.
1860 г. В Пловдив е открито първото протестантско училище на територията на България.
1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора.
1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.
1865 г. Гавраил Илиев води редовни богослужения в Свищов.
1867 г. Петър Мусевич и Чарлс Морз посещават Банско.
1869 г. В Банско има щатен протестантски проповедник.
1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор.
1872 г. Учредена е Евангелската църква в Меричлери.
1874 г. Учредена е Евангелската църква в Ямбол.
1876 г. Избухва Априлското въстание.
1878 г. Освобождението на България.

Пред-рождествена атака в църква в Куета убива девет и ранява над 50 пакистански християни

in Преследваната църква

Ha 17 декември, двама ислямистки терористи нападнаха неделната сутрешна служба на Методистката църква Бетел в град Куета, Пакистан. Най-малко девет християни са починали в църквата или в болница от нараняванията им, включително жени и деца. Имало е продължителна престрелка със силите за сигурност и един от терористите се е взривил на входа на църквата; друг е застрелян. Ислямска Държава пое отговорността за атаката.

Преподобният Симон, пастор на църквата, беше в сълзи, неспособен да говори, когато Уилсън Сарадж, регионалният координатор на Barnabas Fund, му позвъни скоро след нападението. Уилсън е бил на богослужение в същата църква на 8 октомври. Вчера, извънредно голям брой вярващи са били в църквата, поради наближаващите Рождествени празници. Най-малко три семействата са загубили свои близки: двама бащи, които са давали дежурство на входната врата на църквата са починали по време на атаката, а вдовица остава в болницата.

Смели християнски мъченици, които са спасили живота на много хора

Смелите мъже, които жертваха живота си при входната врата са Султан Масих (на 36 години) и Джордж Масих (на 63 години). Осъзнавайки, че ще бъдат нападнати, Султан бързо заключил вратата и предупредил другите да влязат в сградата на църквата и да го оставят с терористите. Секунда след като заключил вратата, пристигнал първият терорист, което е записано от камерите за видео наблюдение. На терористите им отнело 82 секунди, за да прескочат вратата на входа и да влязат, като по този начин дали ценно време на вярващите да се скрият. Джордж също може да се види на камерите за видео наблюдение, преди терористът да скочи долу. И Султан и Джордж били убити, но огромната им смелост сами да се изправят срещу терористите спасява много други животи.

Необходима е спешна молитва

Моля, молете се за защита на християните в Пакистан и по света, тъй като Ислямска Държава и други ислямистки терористични групи увеличават атаките си около Рождество. Второ нападение на църква, вдъхновено от Ислямска Държава, е било планирано вчера в Санкт Петербург, Русия, но е било осуетено от службите по разузнаване и сигурност.

В затвор и страдания

in Преследваната църква

Молете се за нашия брат Зафар, който е в затвор и в страдания!!!

Нашият брат Зафар е изправен пред опасността да прекара остатъка от живота си зад решетките в Пакистан поради фалшиви обвинения в „богохулство“ и наистина се нуждае от нашите молитви. Зафар Бхати, който е държан в затвора „Адая“ в Равалпинди, бе осъден на доживотен затвор през май, след като бил обвинен в изпращането на богохулни текстови съобщения от мобилния телефон. Пет години след ареста му той настоява, че е невинен.

Молим ви, молете се за нашия брат в Пакистан, който е в беда и има нужда да знае, че християнското му семейство по света се застъпва за него. Зафар казва, че има няколко опита за негово покушение в затвора, включително и почти фатално отравяне през 2013 г. Неговото здраве се е влошило и сега страда от сърдечно заболяване. Сега той се надява неговото дело да се отнесе пред Върховния съд.

* Молим ви, издигнете Зафар в молитвите си пред Бога и Го помолете да утеши и подкрепи Зафар. Използвайте молитвата, която Зафар ни изпрати, за да вдъхновите вашите молитви.

Скъпи мой Господи Исусе, послушай молитвата ми; в моите тежки времена, аз идвам при теб. Освободи ме от решетките.
Господи, прости греховете ми и смили се към мен; Господи, послушай молитвата ми. Аз съм твоето дете. Алилуя.“

* Молете се Бог да снабди нуждите на жената на Зафар, Науаб Биби, която се бори да оцелее финансово без подкрепата на съпруга си. Благодарим на Бога, че нашите партньори са могли да й помогнат. Молете се Бог да даде добър адвокат и финансиране за обжалването на Зафар.

* Продължавайте да викате към Бога за справедливост за всеки член на нашето християнско семейство в Пакистан, който е бил преследван от прословутите закони за богохулство. Молете се да бъдат освободени от затвора и да настъпи законова реформа в името на религиозната свобода и правосъдие.

Пастор, дъщеря и внук задържани заради благовестието

in Преследваната църква

Китайските власти са арестували пастор, дъщеря му и 3-годишния му внук заради разпространение на благовестието.

Според организацията „Помощ за Китай“ пастор Ху Зисежен е бил арестуван след като е споделял благовестието на паркове и площади в Ксанинг Хубей.
Църква Сион, (която пастор Ху Зисежен пастирува) редовно става обект на насилие от страна на властите в Китай.

Според действащото китайско законодателство всички религиозни институции трябва да се регистрират. Много „подземни църкви“ обаче, не го правят, защото регистрацията означава подлагане на строг държавен мониторинг и дори предварително изпращане на проповеди за удобрение от китайските власти.

Християните се чувстват изоставени и предадени от Запада

in Преследваната църква

Християните в Ирак и Сирия се чувстват „изоставени, и дори предадени” от международната общност, споделя църковен лидер, който представлява християнските общности в Близкия Изток.

Западните политици не се интересуват от тежкото положение на християните – въпреки факта, че те са жертва на насилие и геноцид от години, понеже: Ние не сме многочислени, нямаме петрола, и не заплашваме с терористични атаки цивилизования свят, обяснява той и допълва: Ние сме избутани встрани и сме пренебрегнати.

Много християни от Ирак остават разселени, без подкрепа за възстановяване на градовете, в които са живели, докато Западните страни отказват бежански статут на представители на християнската общност.

Забранени християнските лагери и неделните училища в Китай

in Преследваната църква

Сега е време, в което децата се отправят към летни християнски лагери, но в една провинция в Китай всички такива лагери бяха забранени.
Неотдавна властите в Жеджянг наредиха на църквите да отменят летните лагери, а неделните училища да не се събират през летните месеци.
Молете се за църквите в Жеджянг, които трябваше да отложат плановете си за лагери през ваканцията.
Освен това, наскоро властите в провинция Хенан започнаха да изискват от всички църкви да търсят одобрение за всяка мащабна религиозна дейност, която провеждат. Чуждестранните ученици и студенти, които посещават училищата и колежите в Хенан, нямат право да изповядват религиозните си убеждения на територията на учебните заведения.

* Молете Бог да бъде с църквите, претърпели разочарование, и децата, чиито планове за лятото бяха провалени. Молете се общението и ученичеството да продължат по други начини.
* Молете се за църквите в Хенан, Жеджянг и цял Китай, които са под контрола на държавата. Изглежда властите са решени да ограничат свободата им още повече.
* Молете се Святият Дух да продължава да работи сред църквите в Китай и да донесе съживление дори в църквите, където наблюдението и контролът са най-строги.

Новини: Молете се за църквите в Турция – християните там се опасяват, че присъдите, издадени миналата година на виновните за убийството на трима християни в Малатия през 2007 г., може да бъдат преразгледани. Миналата седмица съдът потвърди доживотните присъди на петимата извършители, но затворническите присъди на двама високопоставени военни, обвинени в планиране на убийствата, бяха обявени за „невалидни“ и трябва да бъдат преразгледани. Молете се Бог да изяви волята Си чрез решението от предстоящото заседаване.

Благодарете на Бог за това, че християнинът от Алжир Силмане Бухафс получи частична амнистия и 3-годишната му присъда за богохулство беше намалена с 16 месеца. Той влезе в затвора миналия септември заради публикация във Фейсбук. На националния празник на Алжир (5-ти юли) няколко затворници получиха президентска амнистия за добро поведение. Близките му отново поискаха той да бъде освободен по здравословни причини.

1 2 3 5
Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com