Постоянствайте в молитвата

Постоянствайте в молитвата

05.08.2019 0 By Evangelsko.info

Постоянствайте в молитвата!

В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на господа; радвайте се в надеждата; бъдете твърди в скръбта; постоянствайте в молитвата; помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие (Римляни 12:11-12). Писмото на апостол Павел до църквата в Рим от средата на 1-ви век сл.Хр. много често бива ограничено до едно умело учение по систематично богословие. Това е и причината, поради която голяма част от днешните читатели на това послание пропускат да видят и приемат практическите наставления, които съставляват този текст. Все пак, посланието на апостола е писмо от загрижен духовен баща до неговите деца във вярата. След като той пояснява на братята и сестрите си от църквата в Рим от какво се състои християнската вяра, той не забравя да им напомни и как да покажат тази вяра чрез живота си. Цялата глава 12 от посланието, както и следващите глави, е описание на това как трябва да изглежда живота на вярващия. Преди да продължиш, прочети цялата глава 12. Не е за учудване, че в средата на цялото това описание срещаме фразата “постоянствайте в молитвата.” Вече многократно сме обръщали внимание на сериозното отношение на апостола към молитвата. В повечето библии към тази фраза е прибавена препратка към други два пасажа, които потвърждават поучението на апостол Павел. Първият пасаж се намира в Лука 18:1-8, където Исус поучава учениците си относно постоянството в молитва чрез притча за една вдовица, която не спира да се обръща към съдия, който макар и без страх от Бог и незачитайки хората, в крайна сметка обръща внимание на вдовицата и й отдава правото, за което тя не спира да се обръща към него. В притчата съдията отговаря на постоянната молба на вдовицата, защото тя не спира да му досажда. Бог, обаче, не отговаря на молитвите ти, защото не спираш да му досаждаш, а защото твоето постоянство е израз на вярата и доверието ти в Него. Вторият пасаж е от първото послание на апостола до солунците, гл.5 стих 17, който гласи: “Непрестанно се молете.” Този пасаж също е част от цяла глава изпълнена с инструкции за християнски живот угоден на Бог. Въпреки че църквата в Солун е засвидетелствала своята вяра по един много силен начин (виж 1 Солунци 1:7-10), апостол Павел знае колко е важна постоянната молитва и не пропуска да им го напомни. Настоящото размишление има за цел да напомни и на теб за силата и важността на постоянната молитва. Ако си прочел/а предишните размишления, то вече ти е ясно, че молитвата е много повече от деклариране на нашите искания пред Бог. Всъщност, собствените ни искания съвсем не са в основата на молитвата, такава каквато Бог иска тя да бъде. Молитвата е основният начин за комуникация между нас и Бог. И както всяка комуникация между две личности е от критично значение за взаимоотношенията между тях, така и молитвата определя дали ние имаме някакви взаимоотношения с Бог. Нека вземем за пример част от ежедневието на много млади хора. Всеки студент, който учи и живее в град различен от този, където са родителите му е получил поне веднъж (но в повечето случаи получава редовно) колет от родителите си. Дали този колет е поискан специално или не – той е прекрасен пример за Божиите благословения в живота на вярващия. Обикновено получателя на колета се обажда на родителите си, за да им благодари, така както и ти и аз благодарим на Бог в молитва. Това, обаче, не означава, че студента от нашия пример поддържа връзка със семейството си само след като получи колет! Напротив – всеки отговорен син или дъщеря се обръща към родителите си редовно, за да сподели с тях как се развива живота му/й (като символ на благодарност, но в много по-голяма степен от любов към родителите си); за да сподели своя нужда; за да попита как се чувстват родителите му/й; за да продължи взаимоотношенията си с хората, които обича. По подобен начин Божието Слово ни призовава да се обръщаме към Бог постоянно. Не само когато имаме нужда. Не само когато сме радостни. Не само когато сме наранени. Не само когато имаме свободно време. Не само… Сега ти можеш да довършиш последното изречение с причините, които ти намираш понякога (или често), за да “се извиниш” от молитва. Моли се искрено и постоянно, и ще бъдеш свидетел на това как вярата ти в Бог ще надмине и най-смелите ти очаквания. Винаги отделяй време за разговор с Бог (което означава, че често ще трябва просто да слушаш!) и ще чувстваш Божието присъствие с теб във всеки един момент и на всяко едно място. Постоянствай в молитвата!