църковни евангелски новини от България и света

Грузински преводи на Библията

in За Библията

39_georgian_400

Доний К. Донев

Вероятно е учудващо за българския читател, че Грузия е една от първите държави в света с превод на Библията на собствения си говорим език. Смятайки Грузия за една от съветските републики, често сме пропускали факта, че там се зараждат едни от най-будните християнски школи с влияние както в Азия и в Европа, така и в България. Бачковският манастир, например, е построен от грузинци и е грузински книжовен центът за почти 300 г.

Грузинците са кавказки народ, споменат още в хрониките на Асирия по време на новоасирийския период (10 в. пр.Хр.). Езикът на Грузия не спада към нито една от познатите езикови групи. Наченки на грузинска азбука се появяват през 5 век пр.н.е., която е усъвършенствана от езиковата реформа на цар Парнаваз I (284 пр.н.е.).

Грузия приема Християнството около 330 г. под влиянието на арменски мисионери. Под влиянието на арменската църква, първите преводи на Библията на грузински са базирани на сириакски ръкописи. Грузинският превод следва арменския, който е преведен от сириак, който от своя страна следва древногръцките ръкописи. Традицията разказва, че един от преводачите на арменската Библия, Месроб, превежда Библията на грузински. Истинността на това е малко вероятна, тъй като най-старата част на Библията, преведена на грузински – Псалмите, е направена не по-рано от 5-6 в., а най-ранния превод на евангелията е от 7-8 в. През 11 в. грузинската Библия е ревизирана на базата на гръцкия текст. До нас са достигнали грузински ръкописи, направени както на арменски, така и на гръцки източници.
Грузинските ръкописи се разделя на три основни групи според развитието на грузинската азбука: асомтаврули (магискул), нушкури (минускул) и мкедрули (светски). По-ранните ръкописи (5-6 в.), като палимпсеста H89, са без орнаменти, но мнозинството от запазените до днес грузински ръкописи са богато илюстрирани. Декоративните рамки на четвероевангелията често имат подковообразна форма, наричана „камара“ (арка). Текстът започва с предговора на Евсевий и каноническа таблица. Заглавната страница на всяко евангелие съдържа изображение на съответния евангелист, следвано от текстово заглавие, в което всеки ред започва с главна буква. Някои от ръкописите на евангелията съдържат илюстрация на възнесението (Гелати) и разпятието (Алаверди), а синаксариума на Ефтим Мтацмидели съдържа 78 миниатюри на светии и сцени от живота на Христос. Евангелието от Мокви съдържа 42 миниатюри с родословието на Христос от Адам до Мария. Забележителни в този ръкопис са илюстрациите на предателството на апостол Петър и целувката на Юда. Три грузински ръкописа са исторически важни за текста на Библията. Те са Адиш, отбелязван като Geo1 (897 г.), Опиза (913 г.) и Тбет (995 г.), маркирани заедно като Geo2.

Четвероевангелието Адиш е средновековен ръкопис, съставен в манастира Шатберди в югозападна Грузия около 897 г., след което е бил съхранен в селото Адиш. Първите пет фолиа на ръкописа са 30×25 см и са илюминирани. За първи път е публикуван през 1916 г. от Ефтим Такашвили.

Друг важен грузински ръкопис е евангелието Вани, писано с нушкури около 12-13 в. Ръкописът е направен в манастира Хроман в Цариград по молба на царица Тамара. По-късно е донесен в Грузия, където се съхранява първо в манастира Шората, след което във Вани, а накрая в манастира Гелати. Ръкописът съдържа 274 фолиа, всяко от които с размер 29х21 см.

През 1620 г. в Италия е основана първата печатница на грузински, а подобна в Грузия е основана през 1709 г. в Тбилиси. Първата печатна грузинска Библия е издадена в Москва през 1743 г.. През 1910 г. следва ново издание на Библията на грузински, направено от ръкописите Опиза и Тбет.

Latest from За Библията

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com